Артър & Джордж [bg]

Със същата методичност Джордж прехвърли в ума си всички останали разговори, дори и най-незначителните. Накрая заспа или поне престана да усеща тъй остро скърцането на шпионката и влизането на полицая. На сутринта му донесоха кофа вода, парче груб сапун и някакъв парцал вместо кърпа. Разрешиха му да се види с баща си, който му бе донесъл закуска. Разрешиха му също така да напише две кратки писма, с които обясняваше на клиентите си защо се налага временно да отложат текущите дела.

Около час по-късно двама полицаи дойдоха да го отведат в съда. Докато чакаха да потеглят, те не обръщаха внимание на арестанта и разговаряха над главата му за един случай, който явно ги интересуваше повече от неговия. Ставаше дума за тайнственото изчезване на жена хирург от Лондон.

— Висока метър и седемдесет и пет, представи си.

— Значи не е трудно човек да я забележи.

— Така би трябвало, нали?

Изминаха сто и петдесетте метра от участъка до съда през тълпи от хора, проявяващи удивително любопитство. По някое време една старица го обсипа с несвързани ругатни, но бързо я дръпнаха настрани. В съда го чакаше мистър Личфийлд Мийк — адвокат от старата школа, мършав и белокос, известен както с любезността, така и с упорството си. За разлика от Джордж той не очакваше бързо прекратяване на делото.

Появиха се магистратите: мистър Дж. Уилямсън, мистър Дж. Т. Хатън и полковник Р. С. Уилямсън. Джордж Ърнест Томпсън Ейдълджи бе обвинен, че на 17 август незаконно и злонамерено е наранил кон, собственост на въгледобивната компания в Грейт Уайърли. Обвиняемият не се призна за виновен и поканиха инспектор Камбъл да представи полицейските доказателства. Той описа как около седем часа сутринта го повикали в една нива близо до мината и заварил там наранено пони, което по-късно трябвало да бъде застреляно. От нивата отишъл в къщата на задържания, където намерил палто с петна от кръв, белезникава слюнка по ръкавите и косми по ръкавите и предницата. Имало и жилетка с петно от слюнка. В джоба на палтото открил кърпичка с инициалите ШЕ и кафеникаво петно в единия ъгъл, може би от кръв. После двамата със сержант Парсънс отишли до кантората на задържания в Бърмингам и го отвели в Канок за разпит. Задържаният отричал предната вечер да е носил въпросните дрехи, но си признал, след като чул, че майка му е потвърдила факта. После го попитали за космите по облеклото му. Отначало той категорично отричал да има такива, но после предположил, че може да са се полепили от някоя ограда.