Игри за милиарди [bg]

— Но не си убеден?

— Виж какво, плащаш ми, за да проявявам параноя, и ме бива за това. Сделката, с която сте се заели в момента, не е съвсем чиста, нали?

— Може да се каже и така.

— Предположих го. Значи, в миналото на този човек няма и намек някога да е правил нещо подобно. Нито веднъж, никога. Наши хора пътуваха до Ню Йорк, ровиха и там. Всички казват едно и също. Почтен и праволинеен човек. Честен човек. Просто ми се иска да видя последователност и в морално отношение.

Той мушна дъвка в устата си и започна да дъвче усилено.

— Какво предлагаш?

— Трябва да продължим да ровим. — Кратка пауза. — Ако не открием нищо, трябва да го държим изкъсо, в случай че реши да извърти някой номер.

— Вече опитахме, Марти, забрави ли? Твоите палячовци се издъниха. Истинска катастрофа. Не преувеличавам — това ни струва милиард.

О'Нийл намести широкия си задник на седалката.

— Поиска ми съвет, дадох ти го. — Той извади от страничния си джоб носна кърпа и шумно се изсекна. Сгъна кърпата и пак я прибра в джоба си. — Тук летиш без парашут, Мич. Ако зависеше от мен, след като става дума за толкова много пари, щях да намеря начин да държа този тип за топките.

Уолтърс започна да чопли носа си и да разсъждава върху чутото. Наведе се напред и разтри очи. О'Нийл очевидно свиреше на струната на тревогите му, за да издейства по-активни действия, повече пари, по-тлъст контракт. И въпреки че целият борд беше одобрил сделката, Уолтърс не можеше да не признае, че рисковете лично за него и за кариерата му си оставаха огромни. Ако Уайли успееше някак да го прецака, нямаше да има съмнение кой ще изпадне извън борда. И колкото повече мислеше за това, толкова повече го обземаха съмнения. Джак Уайли караше влака, тръгваше и спираше, винаги на крачка пред тях. И до този момент винаги беше демонстрирал повече ум и от най-доброто, което можеше да предложи Капитол Груп. Още го болеше от провала с проникването в къщата на Джак. Още му горчеше от това, че Джак го бе направил на глупак пред всички. След малко каза колебливо:

— Нали разбираш, че не можем да си позволим да ни хване пак?

— Виж, знам, че онзи път допуснахме глупави грешки. Това…

— Глупави? — просъска Уолтърс. — Не. Много повече от глупави. Ужасни.

— Добре, така да е. Ти каза да действаме бързо и момчетата влязоха на сляпо. Този път ще пуснем бивши тайни агенти. Бива ги за такива неща.

— Само не го подценявайте пак. Той е много умен и много предпазлив.

О'Нийл сви рамене и задъвка още по-ожесточено.

— Вече го знам.

— Чувал ли си фразата „правдоподобно отричане“?

— Моите хора са я измислили, не се притеснявай. Към теб няма да водят никакви следи.

— Искам да ми носиш за одобрение всичко, което смиташ да предприемеш.

— Естествено.

— Какво става с Арван? — попита неочаквано Уолтърс. Явно нямаше повече въпроси около Джак.

— Монтирахме бръмбари в къщата на стареца и подслушваме телефона му. Чакаме удобен момент, за да оборудваме и колата му.