Московският клуб (Къртица 3) [bg]

„Върни се обратно в асансьора — прошепна му вътрешен глас. — Тук ще те убият.“

„И вътре пак ще те убият“ — намеси се друг вътрешен глас.

Със свито сърце протегна ръка към релсата. Приближаваше пръсти боязливо, накрая лекичко блъсна метала и… не се случи нищо. Не. Слава богу, не течеше ток. Хвана се за релсата първо с едната ръка, после и с другата.

Имаше само един път — нагоре.

Плъзна крака по покрива на кабината, докато обувките му — съвсем неподходящи за катерене кожени обувки — не опряха в тухлената стена. Опита се да вкара носа на обувката си в процепа между тухлите. Подхлъзна се. Тухлите бяха покрити с нещо мазно, нещо, което се бе отлагало десетилетия наред. Не можеше да намери опорна точка.

По дяволите, набери се! Точно както когато се катериш по скала. Набери се. Хвани релсата и се набери с всички сили. Самият натиск върху тухлената стена ще те оттласне.

Да.

Набираше се и се изтласкваше, набираше се и се изтласкваше и пое нагоре. Отначало бавно и непохватно, а после все по-уверено. Позволи си да вдигне очи. Още няколко крачки. Позна, че е близо до горния етаж — виждаше се тънка напречна стоманена скоба; именно върху нея застава асансьорът, когато спира. Погледна надолу. Грешка. Дори и само минута да си се изкачвал, пропастта е страховита. Завива, ти се свят. Надолу не се гледа. Никога. Гледа се нагоре. Започна да се оттласква нагоре и изведнъж отнякъде се чу прещракване и бръмчене. Асансьорът бе тръгнал нагоре. Стомахът му се сви.

Ако не се пусне, при движението си нагоре асансьорът ще го размаже.

Не.

Изтегли се нагоре и ритна вратата на асансьора откъм шахтата. Нищо. Протегна едната си ръка напред и я пъхна там, където двете крила се затваряха. Не искаше да се отвори. Асансьорната кабина бръмчеше бавно към него. Беше само на някакви си три метра. Точно в този миг Стоун съзря кръглите плъзгачи, прикрепени към двете крила на вратата. Именно те зацепваха външната врата с вътрешната. Ритна ги силно и външната врата се отвори. Стъпи с единия крак на рамката, плонжира напред и точно в този миг асансьорът изтрака зад крака му, но той вече бе спасен, бе излязъл от шахтата и лежеше проснат на пода.

Ръцете му кървяха, краката му бяха издраскани и охлузени. Изправи се и тръгна към вратата на стълбището. От надписа разбра, че е на шестия етаж, и хукна през три, през четири стъпала надолу.

Фоайето беше пусто, процеждаше се само светлината от уличните лампи. От болка и изтощение едва се държеше на крака. Изтича към въртящата се врата и излезе на улицата.