![Тебеширения човек [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/7/7/tebeshireniya-chovek-bg-download.jpg)
Тебеширения човек [bg]
- Автор: Тюдор С. Дж.
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-02-0194-6
- Переводчик: Деян Кючуков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Тебеширения човек [bg]». Краткое содержание книги:
Тухлата влетя по-късно същата вечер. За късмет, аз вече бях в леглото, а нашите вечеряха в кухнята, защото, ако бяхме в хола, някой можеше да бъде наранен от парче стъкло, ако не и да пострада по-лошо. Така тя само направи голяма дупка в прозореца и разби телевизора, но жертви нямаше.
Както и можеше да се очаква, към тухлата имаше послание, прикрепено с ластик. Тогава мама не ми каза какво е пишело вътре. Вероятно не е искала да ме уплаши или разстрои. Едва по-късно призна, че бележката гласяла: „Спри да убиваш бебета, или твоето семейство ще е следващото“.
Отново дойде полиция, както и човек, който да закове парче шперплат върху черчевето. По-късно чух нашите да се карат. Явно мислеха, че съм си легнал пак, но аз се спотайвах на стълбите и ги слушах притеснено. Те никога не се караха. Вярно, случваше се да изпуснат някоя и друга по-рязка дума, но не и да се препират гневно, на висок глас, както сега.
− Не можем да продължаваме по този начин. — Татко звучеше мрачен и ядосан.
− По кой? — отвърна напрегнато мама.
− Знаеш какво имам предвид. Не стига, че се съсипваш от работа, че разни побъркани евангелисти тормозят пациентките пред самия ти праг, ами сега и това — заплахи срещу семейството ти?
− Това е само тактика. Никога не сме се огъвали пред голи закани.
− Не, по-друго е. Този път е лично.
− Казвам ти, случвало се е и преди. Рано или късно ще им омръзне и ще се захванат с някоя друга богоугодна кауза. Ще отшуми, ще видиш.
Не можех да зърна татко, но си го представях как поклаща глава и крачи нервно нагоре-надолу.
− Според мен грешиш и не съм сигурен, че искам да поемам този риск.
− А какво да направя тогава? Да напусна работа? Да си остана вкъщи и бавно да полудявам, докато едва свързваме двата края с парите от твоите статии?
− Това не беше честно.
− Знам. Съжалявам.
− Защо не се върнеш в Саутхемптън? Да оставиш някой друг да поеме Андърбъри?
− Клиниката беше мой проект. Моята рож… — Тя замлъкна. — Моят шанс да се докажа.
− Как? Като си навлечеш омразата на куп малоумници?
Нова пауза.
− Няма да напусна работата си, нито клиниката. Не го искай от мен.
− Ами Еди?
− Еди е добре.
− Наистина? Сигурна ли си, след като почти не го виждаш напоследък?
− Да не искаш да кажеш, че нещо му има?
− Казвам само, че му се насъбра достатъчно — боят на партито на Гавин, удавянето на Шон Купър, отровеното куче на Дейвид… Нали целта ни беше да му осигурим обич и сигурност? Не искам сега да страда и заради това.
− Ако дори за секунда допусках, че Еди може да пострада…
− Какво? Щеше да напуснеш ли? — Гласът на татко звучеше странно, изпълнен с горчивина.
− Ще направя каквото е нужно, за да защитя семейството си, но това и продължаването на работата ми не се изключват взаимно.
− Да се надяваме, че е така.
Дочух отваряне на врата и шумолене на дрехи.
− Къде отиваш? — попита мама.
− На разходка.
Външната врата се затръшна толкова силно, че перилата на стълбището, на което стоях, се затресоха, а от тавана се поръси мазилка.
Татко трябва да е отишъл на дълга разходка, защото не го чух да се прибира. Вероятно съм заспал. Но чух нещо друго, което не бях чувал преди — майка ми да плаче.
2016
Седя на една от пейките в дъното на църквата, която, както и може да се очаква, е празна. В наши дни хората разполагат с други места за поклонение. Заведения и търговски молове, телевизия и виртуални интернет пространства. Кой се нуждае от словото божие, когато думите на някоя риалити звезда вършат същата работа?
Аз самият не съм влизал в „Сейнт Томас“ от погребението на Шон Купър, макар често да минавам покрай нея. Тя е живописно, старо здание. Не толкова голямо и величествено като катедралата на Андърбъри, но въпреки това красиво. Обичам стари църкви — не за да се моля в тях, а за да ги разглеждам отвън. Днес съм влязъл по изключение, без да съм напълно сигурен защо.
Изображението на светеца, патрон на храма, ме гледа благосклонно от цветния витраж на прозореца. На какво ли е светец? Дявол знае, но по някаква причина ми се струва симпатичен. Като стар хипар, а не отегчителен като Дева Мария или пък Матей. Дори и брадата му е отново на мода.
Чудя се дали светците са длъжни да водят напълно безупречен живот, или може да са грешници, а после да сътворят няколко чудеса и пак да бъдат канонизирани. При религията, изглежда, е така. Убивай, изнасилвай, осакатявай, граби, но после се покай и всичко ще ти бъде простено. Никога не ми е изглеждало особено честно. Но от друга страна, Бог, както и самият живот, са несправедливи.