Тебеширения човек [bg]

Автор: Тюдор С. Дж.
Год: 2018
Язык: болгарский
Год: Колибри
ISBN: 978-619-02-0194-6
Переводчик: Деян Кючуков
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Тебеширения човек [bg]». Краткое содержание книги:

През 1986 г. Еди и приятелите му са деца на прага на юношеството. Дните им минават безметежно, в шляене в покрайнините на задрямалото английско селце, където живеят, и в търсене на нещо вълнуващо. Еди среща г-н Халоран, Тебеширения човек, и му хрумва идеята за таен код: децата започват да рисуват малки фигури с тебешир, които им служат да си разменят послания, понятни единствено на тях. Докато един ден мистериозно появило се тебеширено човече ги отвежда право към разкъсано човешко тяло и след това нищо не е същото. През 2016 г., вече пораснал, Еди смята, че е загърбил миналото. Докато неочаквано получава писмо с тебеширена фигура. Същото писмо са получили и приятелите му, които решават, че това трябва да е лоша шега. Но шегата става зловеща, когато се оказва, че един от тях е мъртъв. За да спаси себе си, Еди трябва да разбере какво всъщност се е случило преди толкова много години. Майсторското редуване на минало и настояще превръща „Тебеширения човек“ в блестящ трилър, в който всеки герой е като изваян от плът и кръв, всяка загадка намира своята развръзка, а обратите шокират и най-наблюдателния читател. За автора К. Дж. Тюдор живее в Нотингам, Англия, с партньора си и дъщеря си. Работила е като копирайтър, телевизионен водещ, глас зад кадър и е разхождала кучета срещу заплащане. Не се изкушава да се посвети изцяло на писането, но и никак не й липсва разхождането на четирикраки. „Тебеширения човек“ е дебютният й роман

Перейти на страницу:

Една вечер, докато татко готвеше на печката, на вратата силно се похлопа. Мама още беше на работа, затова той извъртя очи от досада, избърса ръце в дънките си и отиде да отвори. Аз го последвах в антрето, за да видя какво става. На прага стоеше отец Мартин. Облечен в свещеническите си одежди, с малка черна шапчица на глава. Приличаше на изваден от картинка за старите времена, но беше адски ядосан.

− Мога ли да ти помогна с нещо? — попита баща ми с тон, от който личеше, че това е последното, което би сторил.

− Да. Можеш да държиш сина си далеч от дъщеря ми.

− Моля?

− Дъщеря ми е с насинено око заради сина ти и неговата малка банда.

Едва не изтърсих, че бандата всъщност не е моя, но същевременно се почувствах поласкан да го чуя.

− Ед? — обърна се татко към мен.

Пристъпих неловко от крак на крак. Бузите ми пламнаха.

− Стана по случайност.

Той погледна отново преподобния.

− Щом синът ми твърди, че е станало по случайност, аз му вярвам.

Двамата останаха секунда-две в мълчание, после свещеникът процеди с крива усмивка:

− Какво друго да очаквам? Ябълката не пада по-далеч от дървото. Вие сте от баща дявола и желаете да вършите похотите на баща си. Той беше открай човекоубиец и не устоя в истината; защото в него няма истина. Когато изговаря лъжа, от своите си говори, защото е лъжец и на лъжата баща.

− Проповядвай колкото си щеш, отче — отвърна татко — но всички знаем, че думите се различават от делата ти.

− В смисъл?

− Дъщеря ти не за първи път получава синини.

− Това е клевета, господин Адамс.

− Наистина? — баща ми направи крачка напред и аз с удоволствие видях как отец Мартин сепнато примигна. — Защото няма нещо тайно, което да не стане явно, нито нещо скрито, което да не се узнае и да не излезе наяве. — Тук той на свой ред пусна гадна усмивчица. — Църквата няма да те пази вечно, отче. А сега си обирай крушите оттук, преди аз да съм повикал полиция.

Последното, което видях, бе зяпналата уста на преподобния, след което вратата се затръшна в лицето му.

Гърдите ми се раздуха от гордост. Баща ми беше спечелил. Беше го победил.

− Благодаря, татко. Това беше яко. Нямах представа, че знаеш неща от Библията.

− Все съм запомнил едно-друго от неделното училище.

− Наистина стана по случайност.

− Вярвам ти, Еди, но…

Не, помислих си. Никакви „но“. Тази думичка никога не предвещаваше добро. Тя, както веднъж се бе изразил Дебелия Гав, бе „ритникът в топките на един хубав ден“.

Татко въздъхна.

− Може би наистина ще е по-добре, ако поне известно време не се виждаш с Ники.

− Тя ми е приятелка.

− Имаш и други приятели. Гавин, Дейвид, Мики.

− Не и Мики.

− Да не сте се скарали?

Не отговорих.

Той се наведе и сложи ръце върху раменете ми, както правеше само когато бе наистина сериозен.

− Не казвам, че никога вече не можеш да дружиш с нея, но точно сега нещата са малко сложни, а отец Мартин… не е добър човек.

− Е, и?

− Може би е за предпочитане да стоиш на разстояние.

− Не! — дръпнах се от него.

− Еди…

− Не е вярно. Не е за предпочитане. Ти не знаеш нищо.

И макар да съзнавах, че е глупаво и детинско, се врътнах и избягах нагоре по стълбите.

− Вечерята е готова.

− Не я искам.

Всъщност я исках. Стомахът ми стържеше, но не можех да сложа и хапка в уста. Нищо не вървеше както трябва. Целият ми свят — защото, когато си малък, приятелите ти са твоят свят — се разпадаше.

Бутнах скрина в стаята си встрани и вдигнах разхлабената дъска отдолу. Огледах съдържанието на тайника и извадих малка кутия цветни тебешири. Избрах белия и без да мисля, започнах да драскам по пода — отново и отново, и отново.

− Еди.

Почукване на вратата.

Замръзнах.

− Махни се.

− Еди, чуй ме. Аз не ти забранявам да виждаш Ники…

Зачаках с тебешира в ръка.

− Само те помолих, разбираш ли? Заради мен и мама.

Моленето беше още по-лошо и той го знаеше. Стиснах пръсти, разтрошавайки тебешира на късчета.

− Е, какво ще кажеш?

Не казах нищо. Не можех. Думите сякаш засядаха в гърлото ми, задушаваха ме. Накрая чух тежките стъпки на баща ми да се спускат морно надолу. Погледнах голото дюшеме под себе си. То бе покрито с бели тебеширени фигурки, надраскани като в пристъп на безумие. Със свито сърце започнах да ги търкам с ръкав, докато не се превърнаха в прашно, размазано петно.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?