Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Юмористическая проза » Мисия Лондон [bg]
Мисия Лондон [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Мисия Лондон [bg]

Электронная книга - «Мисия Лондон [bg]». Краткое содержание книги:

„Мисия Лондон“ спорен мен е най-смешната книга в новата българска литература. Толкова смешна, че накрая на човек му се доплаква“. Георги Цанков, Вестник за жената
„Това е един истински европейски комичен роман в добрите традиции на П.Г. Удхауз, Роалд Дал, и Том Шарп… В „Мисия Лондон“ има отлично повествование, усет за детайла, свеж хумор и най-важното чувство за мярка. Изобщо не е пресилено твърдението на Георги Цанков, че това е най-смешната книга в новата българска литература… Ситуациите са български, а хуморът, с който са описани, е тънък английски. Много силно е изкушението да се каже, че по самоирония и жилеща сатира творбата на Алек Попов се нарежда до класика  и негов съименик Алеко Константинов.“ Христо Кьосев, в. 24 Часа
„… на пазара е една книга, която лично за мен е доживяното отмъщение за всички унижения, търпяни от български граждани при съприкосновението им с българските дипломатически мисии по света… Гротескно и виртуозно присмехулство над нрави, които от времето на бай Ганьо са знак за национална дипломатическа идентичност… Горещо ви препоръчвам тази книга – горчивият смях е единствената ни защита в този момент.“ Любен Дилов-син, в. „Сега“
„Онова, което превръща „Мисия Лондон“ в едно от най-приятните преводни предложения (поне) в този сезон е фактът, че Попов ни дарява всичко онова, от което сръбските писатели ни лишават: романът му е истински урок или показно упражнение по комуникативно писане, без това да намалява „естетическата стойност“ (ама че гордо звучи!) на произведението; това е пример за потенциален умен бестселър; зашеметяващо изиграване с добре познатото ни нескопосано „автоевропеизиране“ на (юго-)източния човек, но също така и със студеното равнодушение на богатия Запад, у с жалката наивност на нашите новобогаташи, които в търсене на мечтания имперски блясък се оставят да ги водят за носа. Попов не е особено милостив нито“туземците“, нито към съмнителните балкански пришелци; остроумието му е не по-малко жежко и при представянето на „общите балкански места“ като например взаимното спъване на Претендентите за Европа или пък маниакалния ни образ на нас самите като „най-стар народ“, свърза естествено с крепката вяра, че тъкмо ние сме пъпът (а не примерно анусът) на Европа, само дето ония пусти душмани не искат да ни го признаят. Като невероятно забавна книга „Мисия Лондон“ е прекрасен избор не само за горещите летни дни в Белград, но и докато се излежавате на някой шезлонг в Албена, Несебър или Златни пясъци, похапвайки тахан халва или баница: ако бе за друго, тази книга ще ви помогне да разберете, че и там, бога ми, сте си като у дома“. Теофил Панчич, „Време“, Белград
„Мисия Лондон“ предлага не само изключително развлекателно четиво, но дава и представа за балканската действителност в началото на 21 век. С „Мисия Лондон“ Алек Попов прави блестящ романен дебют. С много хумор той представя гротескно действие, което обаче чрез карикатурното преувеличение изостря погледа към съществените детайли“. Улрих М. Шмид, Британските Балкани, Ное Цюрихер Цайтунг
„Алек Попов без колебание може да се сравнява с успели автори като Джон Ървинг или С. Бойл. Вероятно българските автори се развиват в посока към интелигентен, литературно обигран хумор. На „Мисия Лондон “ трябва да се пожелае успех, за да можем да се надяваме на други диаманти от тази неочаквана съкровищница“. Алфред Ошвалд, Буккритик
„Докато очарова читателите си с динамично действие, богати типажи и живи диалози, в същото време Алек Попов е ироничен и критичен. И както действието на романа е многопластово, така зад изреченията се крият ирония и критика. Критичността на Попов не е едностранчива: обвинява не само западноевропейците, че не могат да приемат източноевропейци- те, а посочва и онзи източноевропейски или балкански манталитет, който пречи на героите му да преуспеят. Критикува едновременно скептицизма на Европейския съюз към държавите, желаещи да се присъединят към него, и България (т.е. Източна Европа), която също се стреми към това. Целият роман е обвеян от духа на желанието за взаимна измама: ту високопоставените англичани, ту лукавите българи се стремят да изиграят другия и в крайна сметка всички успяват във „военните действия“… Ференц Винце, „Българският посланик и патките“, списание „Напут“, Будапеща
1 ... 44 45 46 47 48 49 50 51 52 ... 84
Перейти на страницу:

След като по навик прочете шифрограмата поне три пъти, за да вникне във всичките й нюанси, Варадин сложи кратка резолюция в горния й край: Да се сведе до знанието на дипломатическия състав! Разписа се и излезе.

Почти веднага след това дотърча господин Кишев: изгълта секретната информация на един дъх и веднага се залови да композира собствена шифрограма. След фиаското с кралицата той се впусна да доказва своята незаменимост, като бълваше секретна информация по всеки възможен повод. Обикновено ставаше въпрос за прочетени по вестниците неща, които той умело представяше за скъпоценни откровения, изкопчени в поверителни разговори е висши британски функционери. В София обаче също не спяха; референтът за Великобритания, един много повратлив и коварен чиновник, който мечтаеше да заеме мястото на Кишев след изтичането на мандата му, мигом засекретяваше постъпилата информация и я изпращаше обратно под формата на анализ. Този извънреден труд се пишеше на сметката на радиста. За отмъщение той редовно изтриваше името на Кишев от всичките му грами, изготвяни е толкова труд и старание, като ги подписваше с безличното: посолството - Лондон. По този начин всъщност му правеше безценна услуга, понеже в редки мигове на просветление в София се питаха: кой все пак е този идиот, който дублира съобщенията от прегледа на печата?

Катерина бързаше. Надяваше се да не я заварят в кабинета. Не беше чистила от няколко дена и се чувстваше гузна. Работата е новата прахосмукачка й доставяше почти физическо удоволствие. Ясните вибрации на мощния мотор (1400 W!!!) и топлата струя, ухаеща на прясна смазка, зареждаха атмосферата е еуфория. „Red Devil“, пишеше с огнени букви върху лъскавия корпус във форма на болид. И наистина смучеше като дявол! Останалите студенти също бяха във възторг от неочакваната придобивка и не се съмняваха, че заслугата принадлежи единствено на Катя. „Какво му направи?“, подшиваха лукаво те.

Какво можеше да им каже? Тя не знаеше, че за целта посланикът е ликвидирал (при това с удоволствие!) касичката, където служителите събираха средства за новогодишния празник на посолските деца.

Гласът на новата прахосмукачка звучеше далеч по- жизнеутвърждаващо от рева на старото чудовище, но едва ли беше по-слаб. Затова Катя не чу как вратата се отваря и после дискретно се затваря. Варадин се облегна на стената, загледан в здравите прасци на момичето. Всички други мисли моментално се изпариха от главата му, сякаш тя ги бе изсмукала с дългия маркуч през ухото му до последната прашинка. Панталонът му започна застрашително да набъбва, членът му се очерта под финото сукно, тънък и остър като на куче.

Тя се обърна, за да изключи прахосмукачката. Усмивката му я перна през лицето като заблуден бумеранг.

- Много съжалявам - започна да се оправдава тя: - Напоследък съм страшно заета в университета. Мислех, че…

- Смуче ли? - прекъсна я безцеремонно Варадин.

- О, да! И още как! - кимна тя, след като преодоля краткото си стъписване. - Много сме ви благодарни, наистина!

Той се приближи, без да откъсва очи от нея и подхвърли изпитателно:

- Red Devil, а?!

- Точно така, истински дявол! - съгласи се тя с нотка на безпокойство.

Гърдите й издуваха фланежата. Не носеше сутиен. Дъхът й ухаеше свежо на мента. Варадин протегна ръка и докосна черния маркуч, който висеше през рамото й.

- Искам да почистите с тази прахосмукачка и резиденцията - каза той с интонация на съблазнител. - Нещо против?

- Не, разбира се - усмихна се тя, макар че идеята далеч не й се струваше съблазнителна, — само трябва да ми кажете кога.

- Ще ви кажа — рече загадъчно той. — Скоро…

25.

ВЕТЕРАНЪТ И ПРИНЦЕСАТА

сценарий на Томас Мънроу

© Famous Connections

Действащи лица:

Лейди Даяна - принцеса на Уелс

Сър Марстън - ветеран от умиротворителните сили в Босна

Военнополева болница. Интериор — палатка. Обстановката е семпла: походно легло, олющено метално шкафче, сгъваем стол. Сър Марстън лежи, завит с войнишко одеяло. Главата му е бинтована. До леглото е подпряна патерица. В палатката влиза Лейди Даяна, облечена в къса бяла престилка, с кошница в ръка.

1 ... 44 45 46 47 48 49 50 51 52 ... 84
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)