![Любов на колела [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/3/8/lyubov-na-kolela-bg-download.jpg)
Любов на колела [bg]
- Автор: Walker Julie Ann
- Серия: Черните рицари АД #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Любов на колела [bg]». Краткое содержание книги:
Малката му сестричка беше дяволски коварна и плашещо изобретателна, що се отнасяше до възмездия и неговата намеса в работите й, особено в любовния й живот, винаги бе подложена на наказание, най-малкото в нейното съзнание.
Упорита, горделива, отмъстителна жена.
Той преглътна думите, които бяха на върха на езика му, и протегна мобилния телефон към сестра си.
— Обади й се!
— Какво?
— Обади се на Ив. Увери се, че е добре.
— Били — тя завъртя очи, — Ив вероятно е дълбоко заспала.
— Не — той поклати глава и размаха телефона пред лицето й, Беки изсумтя и го грабна от ръката му, — най-вероятно преповтаря интервюто с репортерите и разпита на баща си и дъвче като луда палеца си. Тя се нуждае от някой, който да я успокои, че днес е постъпила правилно, като е излъгала пресата и скъпия си татко.
— Ти си луд!
— Да, но също така съм и прав.
Тя се взря в лицето му за кратко, преди да промърмори нещо нелюбезно за неговото родословие, което бе много смешно, предвид това, че и двамата споделяха едни и същи предци.
— Чудесно. Ще й се обадя. Но когато я събудя от дълбок сън, ще дам на теб да й се извиниш.
— Добре. — Той скръсти ръце на гърдите си, докато наблюдаваше пръстите й, които чукаха по бутоните, набирайки цифрите и се опитваше да пренебрегне изгарящата го язва. Щеше да бъде дяволски доволен, когато цялата тази ситуация останеше зад гърба му. Може би тогава би бил в състояние да зареже Пепто-Бисмола.
— Ив — каза Беки в телефона, — извинявай, че те събудих, но… о, ти си била будна? — Бил се усмихна победоносно, но тя не му обърна внимание. — Ами, просто исках да чуя как си и какво правиш… — известно време слуша внимателно, след което хвърли учуден поглед към брат си. — Увий го с лейкопласт, така че да не се изкушаваш непрекъснато да се самонараняваш…
Ейнджъл, който слушаше мълчаливо — проклетата му ръка все още бе около раменете на Беки — повдигна вежди. Бил предпочете да не му обръща внимание. По-добре това, отколкото да се поддаде на почти непреодолимото си желание да отсече проклетата му ръка.
Мачетето, което държеше в стаята си, щеше да му свърши доста добра работа…
— Не, не — каза сестра му успокояващо. — Ти се справи чудесно. Не мисли за това като за лъжа, а като за няколко пропуснати подробности… Да, добре, ще го направя. Ще ти се обадя утре, става ли? — Затвори и му върна телефона, присвила устни. — Не го казвай — изрече бързо, имайки предвид „аз нали ти казах“, което висеше на върха на езика му.
— Не е нужно да го казвам. Знаеш, че е така.
— О, забрави! — Това беше любимата й дума, с която приключваше спор, който нямаше шанс да спечели.
— Добре, добре, чувствам се като пребит, така че отивам да си лягам. Ти би трябвало да направиш същото. — Той протегна ръка към нея, като едновременно с това стрелна Ейнджъл с многозначителен поглед.
— Ще отида да си легна — заяви тя, без да обръща внимание на ръката му, — веднага след като си изпия бирата.
Понякога нейната упоритост го изкарваше извън нерви. О, кого заблуждаваше той? Малката му сестричка непрекъснато го подлудяваше.
И сега нямаше възможност да седне до тях, след като бе обявил намерението си да отиде да си легне. Би било твърде очевидно, а и тя съвсем не би одобрила това.
Всичко е наред, уверяваше себе си Бил. Тя е голямо момиче.
Въпреки това, той не се стърпя и хвърли един последен загрижен поглед през рамо, преди да излезе от стаята.
Това не вещае нищо добро.
Стомахът му издаде силен звук на съгласие и докато крачеше обратно към стаята си, Бил бръкна в предния джоб на дънките си за шишенцето Пепто-Бисмол, което носеше винаги у себе си.
Дотук с намерението му да се откаже от лекарството…
Глава 10
Беше почти два след полунощ, когато Франк най-сетне повлече уморения си задник по металните стълби, водещи към галерията и таванските апартаменти над работилницата.
Тихият шум на големия екран и пращенето на огъня му подсказа, че някой все още е буден в стаята за отдих, което не беше необичайно, предвид нередовното работно време на мъжете, които живееха тук. Затова не бе съвсем сигурен какво го накара да завие надясно към стаята за почивка, вместо наляво към редицата жилищни помещения.