Любов на колела [bg]

Беше на тридесет и седмият му рожден ден, в онзи миг бе осъзнал, че това, което тя изпитва към него излиза много извън рамките на отношенията работодател/служител и, Бог да му е на помощ, той едновременно мразеше и харесваше този факт. Мразеше го, защото по абсолютно никакъв начин никога не би могъл да реагира на копнежа, който виждаше понякога в очите й. Харесваше му, защото тя бе невероятно красива и сияйна и толкова вълнуващо… чудесна, че бе невъзможно да не се почувства поласкан от нежната й обич.

А сега тази нежна обич се бе прехвърлила от него към друг мъж и… Мътните да го вземат!

Е, това все някога трябваше да се случи, нали така?

Не можеше да очаква, че тя ще продължава цяла вечност да сее семената на любовта в негостоприемна почва, или би могъл? Не. Защото беше неизбежно рано или късно да се прехвърли към по-плодородни пасища.

А Ейнджъл, този шибаняк, се оказа дяволски плодородна почва.

Франк удари матрака за последен път, преди да се просне на него и със замъглен, безучастен поглед да се взре в сребристия тръбопровод, виещ се по дървения таван.

Имаше само две правила, които стриктно съблюдаваше и абсолютно никога и по никаква причина не би престъпил. Първото: никога не оставяй човек зад гърба си. И второто: никога не кради жената на друг мъж.

Хм, съдейки по всичко, правило номер две в момента важеше с пълна сила.

По някакъв начин, когато най-малко го очакваше и без изобщо да забележи, Беки бе станала жената на Ейнджъл.

Така че това е, помисли си той и сложи здравата си ръка над очите. Най-после свърши.

Но, дяволите да го вземат, това болеше много повече, отколкото някога бе предполагал, че е възможно.