Любов на колела [bg]

О, страхотно! Всеки чувстваше необходимост да утеши бедната, глупава Беки.

Необяснимо защо сълзи задавиха гърлото й. Тя бързо пийна глътка бира, опитвайки се да ги отмие.

— Всъщност, доста е смешно, като се замисли човек за това — изрече мислите си на глас след известно време, макар изобщо да не й бе до смях.

— Кое това?

— Ами че аз съм тук, твърдо решена да му се извиня за онова, което се случи, а Франк вероятно е в Линкълн Парк и прави същото. Несъмнено се опитва с всички усилия да обясни цялата гадна история на приятелката си, без да ме накара да изглеждам като… като… шибана хищница. — Надигна отново бутилката и отпи яка глътка.

Може би бе добра идея да се напие. Просто да се напие до безсъзнание…

Разбира се, проблемите й нямаше да са изчезнали на сутринта. Към тях щеше да се прибави и махмурлукът.

— Не разбирам — Ейнджъл се отдръпна леко назад, за да може да я погледне, — за какво трябва да се извиняваш?

Беки избърса уста с опакото на ръката си и се вторачи в него с изражение, което Ози обичаше да нарича нейният патентован израз „Не е ли очевидно?!“.

— Ъ-ъ, че едва не изнасилих почти изпаднал в безсъзнание мъж. Да ти звучи познато?

— Да, сцената е все още пред очите ми. — Тя усети, че бузите й пламнаха. — Но повярвай ми, той много добре знаеше какво точно прави. Всички онези болкоуспокояващи само намалиха задръжките му.

— Ъхъ — тя сбръчка горната си устна, — това твърдят и всички колежани, когато момичето се събуди в къщата на братството на следващата сутрин и започне да крещи, че са я изнасилили. Но в онзи момент тя го искаше, Ваша чест. Кълна се.

Той поклати глава.

— Това, което се случи между теб и Шефа, беше нещо друго.

— Откъде знаеш? — попита тя. — Ти беше там. В един момент езикът му беше дълбоко в устата ми, в следващия спеше като заклан. Според мен вината е изцяло моя. В края на краищата, аз бях тази с бистрия ум.

Ейнджъл бавно отпи от бирата си и погледна Беки с присвити очи.

— Нека те попитам нещо? Кой кого целуна?

— Ъмм…

— Ти ли беше?

Тя изкриви уста, докато проиграваше сцената наум може би за хиляден път: Франк я гледа толкова сладко, гали лицето си в дланта й, протяга ръка и придърпва главата й надолу…

— Не. — Поклати глава. — Не започнах аз. Спомням си точно как той ме придърпа към себе си, но…

— Ето, виждаш ли!?

— Какво? — изломоти Беки. — Това не променя нищо. Той. Не. Беше. На. Себе си. Аз трябваше да го спра.

— По този въпрос сме единодушни.

Младата жена направи физиономия и се облегна назад.

— Искам да кажа, че не трябва да се чувстваш виновна. Мога да те уверя, че Шефа иска да те целуне от дълго време и използва опияненото си състояние като извинение, за да го направи.