Любов на колела [bg]

Всичко изглеждаше толкова идилично, толкова… е, добре, те двамата бяха толкова млади и толкова невероятно красиви.

По дяволите, когато Франк я целуна, това вероятно изглеждаше като класически случай на Красавицата и Звяра. Така че… да, това тук имаше много повече смисъл.

Човече, той беше глупак, и сляп глупак при това. Тъй като не бе усетил какво се задава.

Разбира се, бе видял двамата с глави, опрени една до друга, един-два пъти, откакто Ейнджъл пристигна при тях. Но Беки винаги се шегуваше с момчетата, които третираше като семейство, така че той не бе мислил много върху това.

Или може би беше толкова сигурен в обожанието й към него, че бе пропуснал признаците на прехвърляне на чувствата й.

Мамка му! Това беше. Това трябваше да бъде.

И онова, което бе видял да пламти и сияе в очите й след случилото се между тях в лазарета, не е било желание. По-скоро е било срам, а може би и малко вина, защото… да, тя бе отвърнала на целувката му.

Помнеше тази част много ясно.

Така че… защо тя отвърна на целувката му?

От любопитство. Заради необходимостта да докаже на себе си веднъж завинаги, че той наистина не е този, когото тя искаше.

Е, мамка му, мамка му, шибана работа. Това е!

И така, както стоеше там, гледайки надолу тази перфектна, мила картинка, рамото започна да го боли, както никога досега, и той изведнъж почувства всяка една от своите тридесет и девет години.

Така трябва да бъде, каза си, потривайки разсеяно превръзката на рамото. В края на краищата не можеше да й предложи всички онези неща, които тя искаше или й бяха необходими. За тази цел трябваше да предаде Шел, а той по-скоро би отсякъл проклетата си ранена ръка, отколкото да стори това.

Така че… добре, това беше хубаво. Това беше правилно.

Аха, и защо тогава чувстваше, че това е толкова погрешно.

— Има ли нещо, с което мога да ти помогна, Шефе? — Гласът на Ейнджъл го стресна, тъй като мъжът не бе отворил очите си, нито пък спокойният ритъм на дишането му се бе променил. Той изглеждаше като заспал, както когато първоначално Франк бе влязъл в стаята.

Зловещ.

— Не — отговори, като в същото време адски много му се искаше да изкрещи: Да, махни проклетите си ръце от моята жена! Но това не беше вярно, нали? Беки никога нямаше да бъде негова жена? — Просто проверявах кой все още е буден.

— Изглежда само ти и аз — отвърна Ейнджъл, като вдигна глава от облегалката на дивана, за да погледне надолу към Беки — Господ да я благослови! — от чиято уста беше потекла слюнка по предницата на фланелката му. Усмихвайки се нежно при тази гледка, той вдигна тъмните си очи и прикова Франк с предизвикателен поглед.

Ооо, този има кураж!

— Много й се събра напоследък. — Франк стисна юмруци, за да не ги използва да помогне, не чак толкова деликатно, на мъжа да избърше самодоволния израз от лицето си. — Отдавна трябваше да бъде в леглото.