Любов на колела [bg]

Както и да е. Въпреки факта, че Франк не желаеше да се впускат в сложни, интимни отношения, то той много добре познаваше личните й навици. Така че дали му харесваше, или не — а тя бе твърде сигурна, че той би предпочел „или не“ — двамата бяха свързани.

Просто не бяха свързани така, както на нея й се искаше да бъдат.

— Какво става? — Отпи от горещото кафе и разви опаковката на близалката.

— Току-що получих нова поръчка от един от играчите на Блекхоукс. Иска да му изработим мотор, за да го продаде на благотворителен търг, който той спонсорира. — Подаде й бележка с подробностите и просто ей така, те се върнаха към обичайното ежедневие.

Мамка му, мамка му, страхотно!

Но нима очакваше нещо друго?

— Но, ъъъ… ти не си… това, което искам да кажа, е, че ако още н-не си готова… — Франк си пое дълбоко дъх, почеса брадичката си и промърмори ругатня, като се загледа в протритите върхове на рокерските си ботуши, сякаш там бяха събрани всички тайни на Вселената.

Добре, може би не се бяха върнали към обичайното ежедневие, защото този несигурен, заекващ мъж по никакъв начин не приличаше на енергичния, предприемчив и винаги непоколебим Франк Найт, с когото се бе запознала преди повече от три години.

Погледна го с любопитство и забеляза как един от мускулите на квадратната му челюст потрепва. Тя разтърка сънените си очи, за да види по-добре мъжа, стоящ пред нея.

— Какво? — попита с близалка в устата. — Ако не съм готова за какво?

— За работа — отвърна дрезгаво Франк и вдигна поглед към лицето й. — Ако се нуждаеш от време, за да се видиш с лекари или специалисти, или… мамка му, изобщо не знам. Но ако имаш нужда от време, за да…

— Лекари за какво?

— За… за… — Той преглътна, адамовата ябълка подскочи в дебелата му загоряла шия. — За всички неща, които са ти се случили, докато беше държана като заложница от проклетите пирати.

Брадичката й се дръпна рязко назад и веждите й подскочиха почти до линията на косата. Беки извади близалката от устата си.

— И какво точно си мислиш, че ми се е случило, докато бях държана като заложник от проклетите пирати?

— Не знам — простена той и разтри гърдите си, сякаш сърцето го болеше. — И това ме убива, но се страхувам, че ако науча, ще бъде още по-зле, защото мисълта…

— Франк! — Тя вдигна ръка, за да го спре. Загрижеността в ожесточените му очи изпълни гърдите й с топло чувство. — Нищо не се е случило. Нито ме биха. Нито ме изнасилиха. — Той затвори очи и си пое дълбоко въздух. — Най-лошото нещо, което претърпях на борда на Серендипити през тези шест дни, бе умерено слънчево изгаряне и малко психически тормоз.

Той отвори клепачи и я погледна внимателно.