Любов на колела [bg]

— Франклин! — сгълча го Шел, като мина през вратата на кухнята, бършейки ръце в престилката си. Тя изглеждаше толкова красива, че болезненото сърце на Франк се изду от гордост. — Правилно е да се каже: „ти се върна“. И колко пъти съм те предупреждавала да не отваряш вратата без мен?

Детето не й обърна внимание, а се отдръпна назад в ръката на Франк, а буреносно сивите му очи огледаха белезите по мъжкото лице.

— Той върна — заяви то сериозно на майка си — и има ох-ох. — Момченцето се опита да дръпне превръзката от челото на Франк, за да погледне отдолу и може би успя отчасти, защото бързо промърмори: — Ооо, той има много болка! — Постави лепкавите си ръчички върху бузите на Франк и го погледна съсредоточено. — Боли? — попита, с очи разширени от тревога.

— Да, болеше, когато това се случи, но сега вече не — увери го той.

Малкият кимна дълбокомислено, преди да започне да се извива, за да го пусне долу. След първоначалното вълнение от пристигането на Франк и след като старателно бе проучил тайната на нараняването му, момченцето нямаше търпение да се върне към онова, с което се бе занимавало — съдейки по цветните топки от глина на масичката за кафе, това бе правенето на животни от Play-Doh19.

Франк го пусна да стъпи на пода и преглътна буцата, внезапно появила се в гърлото му, докато наблюдаваше как малкото момченце тича обратно към играта си на късите си здрави, обути в дънки краченца.

— Как е възможно да порасне с няколко сантиметра, откакто го видях преди седмица? — зачуди се той.

— Защото прилича на теб — отвърна Шел, пристъпи към него и обгърна с хладните си длани бузите му, както прави майка на син. Бързо огледа лицето му, тревогата в очите й бе очевидна. — Е, радвам се, че си у дома, невредим, поне до голяма степен — отбеляза тя и на него изведнъж му се прииска да заплаче. Младата жена го задърпа към топлата кухня, от която се носеше вкусна миризма. — Случайно готвя любимото ти ястие.

Разбира се, че го правеше…

— Откъде знаеше, че ще дойда?

— Видях по новините. Интервюто на онази сладка дизайнерка на мотори, която работи за теб.

О, проклятие, тя заби нож прави в сърцето му.

— И си помислих, че няма да мине много време, преди да дойдеш да потърсиш малко тишина и спокойствие. Не че тук ги има. — Шел направи гримаса и погледна към Франклин, който бе по средата на война между лъв и маймуна, ако се съдеше по звуците, които издава. — Също така си помислих, че няма да имаш нищо против вкусната, домашно приготвена храна.

Той я притисна към себе си със здравата си ръка.

— Познаваш ме твърде добре.

— След всичките тези години? — Тя отметна глава назад и се разсмя. — Предполагам, че би трябвало, нали?