![Любов на колела [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/1/3/8/lyubov-na-kolela-bg-download.jpg)
Любов на колела [bg]
- Автор: Walker Julie Ann
- Серия: Черните рицари АД #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Современные любовные романы
Электронная книга - «Любов на колела [bg]». Краткое содержание книги:
— Имаш ли нужда да поговориш с някого за това, ъ-ъ, за психическия тормоз? С някой специалист? — побърза да добави.
— Не. Поне аз не мисля така — отвърна, когато той я изгледа с недоверчив поглед. — Чувствам се добре след цялата тази ситуация със заложничеството. Наистина съм добре. Знаех, че ако успея да задържа лодката по-дълго във водата, момчетата рано или късно ще дойдат да ни спасят. Бях сигурна в това. И то ми помогна да се справя със страха. Така че не мисля, че страдам от посттравматичен стрес или някакво друго разстройство. Нищо, което да е сериозно. В действителност се чувствам доста добре. И ще се почувствам още по-добре, ако знам, че Шариф е в ареста, но… — Тя сви рамене.
— Не се тревожи за това. Интерпол ще го хване. И ако те не успеят… е, нека просто кажем, че аз и момчетата ще се погрижим да няма повече нерешени проблеми в този случай. Дори ако това означава, че трябва да пресеем пустинята на Сомалия, ще го направим, за да го намерим и да го предадем на правосъдието.
— О, Франк — изрече тя тихо. — Знам, че ще го направите. — Ако имаше нещо, в което Черните рицари бяха добри, това беше защитата на собствените им хора. Нейните момчета нямаше да се успокоят, докато не бяха сигурни, че тя е в безопасност и не се убедяха, че Шариф повече не представлява заплаха. Тази подкрепа — да знае, че винаги има някой, който да й пази гърба, бе много по-ценна, отколкото някога можеше да опише с думи. Това й даде кураж и сили да продължи: — И докато сме на темата за онова, което се случи в Индийския океан, мисля, че трябва да обсъдим малкия инцидент долу в лаза…
— Нека забравим за това — изръмжа той, вдигна ръка и енергично поклати наболата си брада.
— Но…
— И тъй като се чувстваш добре и можеш да се върнеш на работа, датата на благотворителния търг на Блекхоукс е след два месеца. Времето трябва да е достатъчно, за да проектираш, изработиш и подготвиш мотора за прахово почистване и за хромово покритие.
Добре, очевидно е строго забранено да се говори за онова, което се случи на Патън.
Надлежно отбелязано. И напълно разочароващо.
Два дни по-късно
Една не много висока вълна поде катамарана и Шариф можа да види златисто крайбрежие, обсипано с множество завършени високи, бели сгради. Скелетните конструкции на крановете в далечното пристанище изглеждаха крехки и почти се губеха сред стоманените сиви корпуси на многобройните товари.
Вероятно бе пристанище. И при това голямо, ако можеше да вярва на очите си, а градът, сгушил се в непосредствена близост до това оживено място, изглеждаше още по-голям.
Всеки нормален човек би изкрещял от радост, но Шариф не изпита никакво въодушевление. Защото се боеше, че вече не е нормален и не можеше да вярва вече на очите си. Това, което виждаше пред себе си, би могло да се окаже мираж.
Халюцинация.
Все пак, тази сутрин бе провел разговор с мъртвата си майка…
Само че тя не беше мъртва. Тази сутрин тя стоеше зад щурвала, облечена в красиво guntino22 и се взираше в опънатите бели платна.
— Бил си подведен, сине мой — каза му тихо тя.
Точно бе започнал да й обяснява как нещата са се променили след смъртта й и как по принуда бе попаднал в сегашната ситуация, когато тя изведнъж избледня, просто се разтвори в нищото, подобно на котката от „Алиса в страната на чудесата“. Леката й усмивка бе подета от топлия вятър и само тихите думи на нежното й осъждане останаха да висят там…
Така че не, той определено не вярваше на гледката, разкрила се пред очите му, облиза сухите си напукани устни и насочи поглед към хоризонта в очакване всичко онова насреща му просто да изчезне.
Само че… това не се случи.
Една моторница се стрелна покрай него, оставяйки след себе си пръски топла, солена вода и завихрени яркозелени водорасли.
Това не беше халюцинация. Дори и трескавият му мозък не можеше да си представи такива подробности.
И все пак имаше чувството, че минаха години, докато постепенно се придвижи по-близо и по-близо към гигантския товарен кораб, който бавно влизаше в дока. Един човек, застанал на палубата на кораба, размаха ръце и яростно извика нещо.
Шариф не говореше суахили, но достатъчно добре разбираше, за да знае, че онзи му крещи, че не трябва да плава тук. Било нещо само за търговските кораби.
Шариф опита да извика в отговор, но от пресъхналото му гърло излезе само приглушено грачене. Затова вдигна ранената си ръка, потъмняла и подута от инфекцията и успя да прошепне само една дума на английски: „Болница“, преди целият свят да потъне в черно.
22
Guntino — голяма кърпа, обикновено бяла, често пъти с шарки по края, която се прехвърля през рамо и се препасва през талията, традиционно носена от сомалийските жени. — Б.пр.