Любов на колела [bg]

— И така, какво става с рамото ти този път? — попита го Шел, докато седяха на дивана в хола и се наслаждаваха на втора чаша Шардоне и на слабия огън, блещукащ в камината — камината, която той бе възстановил със собствените си ръце плочка по плочка.

Франклин бе изкъпан и сложен в леглото, а малкото му коремче бе пълно с любимия на Франк Бьоф Строганов.

Всичко бе толкова добре познато и така уютно, доскорошното му напрежение започна бавно да се разтваря. И когато тревогата от изминалата седмица се стопи, болката в рамото му зае централно място.

— С две думи — каза той, докато се наместваше в опит да облекчи част от нея, — напълно прецакано.

— Операция? — попита жената, без да обръща внимание на ругатните му след всичките тези години.

— Ъхъ. Няма друг начин, ако искам да продължа да върша работата си.

— Този път ще бъде различно — каза тя, потупвайки го по ръката. — Сега, когато знаеш, че имаш негативна реакция към обичайната упойка, анестезиологът ще следи внимателно показателите ти.

Франк изсумтя в отговор. Мисълта да се подложи пак на онова, което се бе случило последния път, го плашеше адски много. По-скоро би се разправял всеки ден с тежковъоръжени терористи или смахнати наркобарони, отколкото да се остави на мъж с маска и остра игла.

— Всичко ще бъде наред — увери го Шел, като се наведе и го целуна звучно по бузата. — Не си оцелял след всичко, през което си преминал, само за да умреш по време на рутинна операция на рамото.