Любов на колела [bg]

Дали да й се обади, или не?

Беше видял репортажа по новините и интервюто, което тя и сестра му бяха дали. За всеки, който не я познаваше наистина, Ив изглеждаше уравновесена и невъзмутима.

Но за него? Човече, тя беше развалина!

Ив мразеше пресата, мразеше да е в светлините на прожекторите, мразеше живота й да се излага на показ пред обществеността и в допълнение, баща й със сигурност я бе подложил на кръстосан разпит…

Какво ти пука?

Да, това беше въпросът на деня, нали така? Защо го беше грижа?

— По дяволите! — изруга и разтри протестиращия си стомах, преди рязко да отвори вратата и да подаде глава в коридора. Надяваше се да види светлинка под вратата на сестра си, но…

Нямаше късмет.

Точно щеше да дръпне главата си назад, когато долови тихия шепот на гласове и топлото трептене на светлината от огъня, идващи от стаята за отдих.

Тръгна бос по лакирания дървен под надолу по коридора и шокиран се закова на прага на помещението за почивка. Много ясно можеше да види гърба на изключително широкия диван и две глави наклонени съвсем близо една до друга. Въздухът в стаята бе изпълнен с опушено-сладкия аромат на горящи борови цепеници, примесен със земния мирис на хмел и ечемик.

Какво става тук? Сестра му и загадъчният агент на Мосад пиеха заедно бира и се гушкаха на дивана пред огъня?

Не и ако зависеше от него!

Е, разбира се, Ейнджъл се държеше като професионалист в тази област — беше бърз, пъргав и непоклатим като скала. Изглеждаше добре образован и начетен, за разлика от повечето мускулести тъпаци от спецчастите. Също така Ейнджъл бе готов да рискува живота си, за да спаси Беки, но всичко това не бе достатъчно за мъжа, който Бил желаеше за сестра си.

Съвсем не!

Тъй като Ейнджъл и неговото минало бяха все още една огромна въпросителна. А ако имаше нещо, което не му харесваше, щом станеше дума за малката му сестричка, това бяха въпросителните. Преди да успее да пристъпи в стаята и да разбере точно какво, по дяволите, става тук, Ейнджъл се обади:

— Хайде ела и се присъедини към нас, Бил!

Пичът нито бе обърнал глава, нито бе трепнал, дори не беше прекъснал разговора, който водеше с Беки.

Леле! Можете ли да кажете, че не внушава страх, момичета и момчета?

Разбира се, Бил беше свикнал да работи със страшни мъже. В действителност, някои хора дори мислеха, че самият той е малко зловещ…

Заставайки пред тях, той присви очи към ръката, легнала върху раменете на Беки. Но вместо да направи най-разумното нещо и да махне дразнещия крайник, след като прочете крещящия свали проклетите си ръце от сестра ми израз на Били, Ейнджъл само повдигна едното ъгълче на устата си.

О, куражлия си! Голям куражлия с предсмъртно желание!

Бил изпита мигновено желание да сграбчи този тип за яката, да го издърпа от дивана и да му поиска сметка какви точно са му намеренията към Беки. За съжаление, вече бе опитал подобен подход към един или двама от ухажорите й и бе платил съответната цена за това.