Крайбрежната чайна [bg]

Влезе в апартамента и си направи вечеря, след което се обади на Джейк.

— Лео наоколо ли е? — попита тя.

— Изпусна го за момент, опасявам се. Той е в банята.

— Сам?

— Не, за какъв ме вземаш? — Джейк се засмя. — Майка ми е с него.

— Е, жалко — каза Кат. — Искаше ми се да го чуя.

Обзе я пристъп на съжаление. Трябваше да се прибере малко по-рано или да му звънне по път. Тя отчаяно искаше да чуе гласа на сина си и да му каже, че мисли за него.

— Можеш ли да ми се обадиш, когато излезе? — попита тя.

— Трябва да го слагаме в леглото, струва ми се, че днес се умори.

Кат устоя на желанието да го помоли отново. Лео е с Джейк, значи той отговаря — дори и ако неговите решения не й се нравят.

— Така ли? Какво сте правили, момчета? — попита бодро тя.

— С татко го заведохме на панаира в града и двамата с Лео спечелихме огромно плюшено мече. Аз му помогнах.

— Браво на Лео — тя се усмихна, като си го представи.

— Много му хареса.

Кат се опита да сдържи емоцията — копнежа да държи сина си в ръцете си отново, да го целуне по главата, да вдиша позната миризма — на бебешки шампоан и чиста кожа. Въпреки че в моменти като този й беше трудно да е отделена от Лео, тя се чувстваше сигурна, че е взела правилното решение. С баща му изграждаха връзка и прекарваше време с баба си и дядо си. Що за майка би била тя, ако го лишеше от това?

— Звучи сякаш се радва на почивката си с вас — каза тя.

— Забавляваме се. Но непрестанно говори за теб.

Тя се усмихна.

— Това е добре. Мислех си, че не ми е простил, задето му казах, че стегозавърът му е твърде голяма за куфара.

— Минало му е вече — каза Джейк. — Баща ми му купи птеродактил, за да компенсира това.

— Капризно, капризно дете — засмя се тя.

— Хубаво е да си говорим така — каза Джейк.

Вярно е, помисли си Кат. Нещата между тях двамата се бяха успокоили с течение на времето. Обаче тонът му намекваше нещо повече от това.

— Какво искаш да кажеш? — попита тя.

— Искам да кажа спокойно, да се посмеем, както преди — каза Джейк.|

Имаше право. Понякога вечер, когато беше сама в апартамента, беше невъзможно да не си припомни времето, което бяха прекарвали заедно — да си приказват на чаша вино. Сред трудните дни имаше и много хубави.

— Липсва ми това — каза Джейк. — Наистина ми липсва.