Катерина де Медичи [bg]

Аз се стараех да се развличам с учене. Печалният завършек на първата ми любовна връзка ме бе наранил дълбоко, ала се утешавах с факта, че още имам Флоренция. Стремях се да се подготвя за достойна владетелка на града и партньор на Алесандро, доказал мъдростта и благоприличието си.

През април Климент ме изпрати във Флоренция по случай провъзгласяването на Алесандро за пръв херцог на Флоренция – титла, отредена му от император Карл по силата на споразумението с Климент след плячкосването на Рим. Украсена с хермелин и рубини, по време на церемонията стоях гордо до Алесандро и споменът за Иполито избледняваше като маловажно младежко увлечение.

По-късно същата вечер, след разточително пищното увеселение, се прибрах в спалнята си, където дона Марчела ме освободи от сложната ми премяна. Още бях възбудена, не ми се лягаше и обсъждах развълнувано с Мария днешните събития.

– Кога ли Негово Светейшество ще обяви годежа ни? – попитах я.

– Годеж ли? – въпросът ми явно я изненада.

– С Алесандро, разбира се.

Мария извърна бързо очи, търсейки подходящ отговор.

– Негово Светейшество обмисля няколко кандидати за ръката ти.

Три пъти си повторих мислено думите ѝ, преди да ги разбера напълно.

– Съжалявам. Значи не са ти казали нищо? – наруши мълчанието Мария.

– Не са – кимнах бавно.

По лицето ѝ се изписа съчувствие.

– Миналата година сгодиха тайно Алесандро за Маргарита Австрийска, дъщерята на императора. Негово Светейшество ще оповести новината скоро.

Унизена и кипнала от възмущение, не издавах чувствата си и продължих да придружавам Сандро на всички обществени събития, съзнавайки, че съм до него не като партньорка, а като символ. Бях призракът на баща си, чието рождено право бе Флоренция. Като негова единствена законна наследница беше редно аз да управлявам града – бях обаче жена, политически непростим грях.

Ден след ден тревогата ми за бъдещето се задълбочаваше. Бях на тринайсет – възраст за женене – но ако не Сандро, кой щеше да ми стане съпруг? Мария призна, че Климент обмислял предложението за брак на Миланския херцог – болнав старец с по-малко разум от монетите в хазната му. Климент не бил очарован от идеята, но император Карл го притискал, защото херцогът му бил предан съюзник. Новината ме отврати до такава степен, че се наложи Мария цял час да се опитва безуспешно да ме успокои.

– С Божията милост папата няма да избере него. Да речем, че неговият шанс е най-малък. Има и други кандидати. Единият е повече от блестящ. Неслучайно ме накараха да се закълна да пазя тайна. Негово Светейшество преговаря усърдно в твоя полза – обясни ми тя.

– Дали някой от тях е от Флоренция? – бях изгубила всичко; оставаше ми само домът.

Тя не разбра колко важен е въпросът ми. Поклати глава и се усмихна закачливо.

– Не бива да говорим повече, скъпа. Безсмислено е да таиш надежди, да не би да рухнат.