Warcraft - Денят на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: World of Warcraft. Трилогия Войны Древних #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Денят на Дракона». Краткое содержание книги:
Докато той сваляше своя стормхамър от рамото си, Верееса прокле за пореден път загубата на лъка си. Вярно, че тя имаше меч, но за разлика от Дънкан рейнджърът не можеше да се насили да направи подобна саможертва. Освен това тя беше длъжна да разбере какво се е случило с Ронин, който си оставаше нейната най-важна задача.
Оркът също бе взел в ръка своята бойна брадва и сега я размахваше около главата си, надавайки някакъв варварски боен вик. Фалстад отвърна с гърлен рев, очевидно жадуващ за битка, въпреки предишната си загриженост за Верееса. След като не й оставаше нищо друго да прави, рейнджърът се хвана здраво, надявайки се, че ръката на джуджето няма да му изневери.
Титанична фигура с цвета на нощта се появи между биещите се, като се стовари право върху кървавочервения дракон и напълно обърка звяра и неговия ездач.
— Какво, в името на… — бе всичко, което успя да изрече Фалстад.
Елфата откри, че не може да промълви нито дума.
Черни крила, два пъти по-широки от червените, изпълниха кръгозора на Верееса, а металният им отблясък едва не я ослепи. Оглушителен рев разтърси небесата като гръм и разпръсна грифоните.
Един дракон с невъобразими размери се озъби към червения си събрат. Тъмни и тесни очи се взряха в по-дребния левиатан с презрение. Драконът на орка изрева в отговор, обаче новият противник очевидно не му се нравеше.
— Май приключихме за момента, моя елфска лейди! Т’ва е самият черен дракон!
Черният голиат29 разпери широките си крила, а звукът, който излезе от гърлото му, напомни на Верееса за груб и подигравателен смях. Тя отново зърна отблясъка на метал — на метални плочи, покриващи по-голямата част от гигантското тяло на новодошлия. Естествената броня на драконите беше достатъчно трудна за пробиване. Що за метал би носило подобно същество, за да предпази твърдите си люспи?
Отговорът не закъсня. Адамантиум. Само той бе по-твърд от почти непроницаемите люспи и само един левиатан се бе подлагал някога на такава агония заради силата и егото си.
— Детуинг… — прошепна тя. — Детуинг…
Елфите имаха поверие, че преди много време имало пет велики дракона, пет левиатана, които символизирали магическите и природните сили. Някои твърдяха, че червената Алекстраза олицетворявала същността на самия живот. За другите не бе известно много, тъй като още преди появата на хората драконите бяха водили отшелнически живот. Елфите бяха изпитали тяхното влияние, дори от време на време си бяха имали вземане-даване с тях, но древните създания никога не бяха разкривали тайните си.
При все това сред драконите се бе намерил един, който бе станал известен на всички, който бе напомнял на света, че точно неговият вид е царствал преди всички останали раси. Въпреки че бе носил друго име, самият той отдавна бе избрал да бъде наричан Детуинг, за да покаже най-добре презрението и намеренията си към по-нисшите същества около себе си. Дори старейшините сред расата на Верееса не смееха да заявят, че знаят какви мотиви движат абаносовия гигант, но през годините той бе направил всичко по силите си, за да унищожи света, създаден от елфи, джуджета и хора.
Елфите имаха друго име за него, но го произнасяха само шепнешком, и то на полузабравения староелфически език. Ксаксас. Кратка титла с много значения, всичките от които зловещи. Хаос. Гняв. Превъплъщение на стихийната ярост, която се съдържа в избухващите вулкани или разтърсващите земетресения. Ако Алекстраза олицетворяваше живота, свързващ света в едно цяло, то Детуинг въплъщаваше разрушителните сили, които непрекъснато се мъчеха да разкъсат същия този свят на парченца.
При все това сега той се рееше над тях, защитавайки ги от един от своя вид. Естествено, Детуинг едва ли виждаше нещата по този начин. Той имаше противник с кървавочервени люспи — цвета на най-големия му враг. Детуинг мразеше драконите от всякакви други цветове и правеше всичко по силите си, за да унищожи всеки от тях, срещу когото се изправеше, но абаносовият бегемот презираше най-силно онези, които носеха окраската на Алекстраза.
— Т’ва е невъзможна гледка, а? — измърмори Фалстад, унил като никога. — А аз смятах, че противният звяр е мъртъв.
Същото бе мислела и Верееса. Кирин Тор бяха обединили мощта на най-добрите човешки магьосници с тази на елфските заклинатели, за да сложат край, както те твърдяха, на заплахата от черния гняв. Дори металните плочи, които преди толкова години Детуинг бе убедил лудите гоблини буквално да споят за тялото му, не бяха успели да го защитят от магьосническите удари. Той беше паднал, потънал…
29
Голиат (библ.) — филистимски великан, повален от Давид с един изстрел от прашка; името му е станало нарицателно за нещо гигантско. — Б.пр.