Warcraft - Денят на Дракона
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: World of Warcraft. Трилогия Войны Древних #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Денят на Дракона». Краткое содержание книги:
— Внимавай!
Внезапното предупреждение на Молок го изтръгна от унеса. Той вдигна поглед и видя лудо мятащия се дракон, който въпреки смъртоносната рана все още се държеше във въздуха. Гаргантюанските крила плющяха силно, но вече се движеха съвсем неравномерно. Фалстад едва измъкна своя звяр изпод едното от тях, а Ронин твърде късно осъзна, че той и Молок няма да избегнат удара на другото.
— Нагоре, проклет звяр такъв! — изрева Молок. — Нагоре…
Крилото се стовари върху тях с пълна сила, отнасяйки магьосника от мястото му. Той чу писъка на джуджето и крясъка на грифона. Смаяният Ронин едва осъзна, че за няколко секунди бе летял нагоре във въздуха. След това се намеси гравитацията и магьосникът, който почти бе изпаднал в безсъзнание, започна да пада главоломно.
Трябваше да направи някаква магия. Каквато и да е магия. Но колкото и да се опитваше, Ронин не успяваше да се съсредоточи достатъчно, за да произнесе дори началните думи. Частица от съзнанието му знаеше, че този път го чака неминуема смърт.
Заля го мрак, но това бе неестествен мрак. Ронин се зачуди дали не е припаднал. Но от тъмнината изненадващо се чу дълбок глас. Глас, който смътно му напомняше за нещо.
— Пак те спасих, мъниче! Не се страхувай, не се страхувай!
Една лапа на влечуго, толкова грамадна, че Ронин дори не изпълваше дланта й, обгърна магьосника.
Девет
— Дънкан!
— Твърде късно е, моя елфска лейди! — извика Фалстад. — Паладинът вече е мъртъв, но каква славна история остави след себе си!
На Верееса не й пукаше за славните истории. Загинал бе един смел човек, когото бе познавала прекалено кратко. Вярно, че също като Фалстад елфата незабавно бе разбрала, че само телесната обвивка на Дънкан пада към водите, но ужасът от трагичната му смърт я бе засегнал дълбоко.
Верееса намираше известно успокоение във факта, че Дънкан бе успял да извърши невъзможното. Драконът бе получил смъртоносен удар, който го бе накарал да се мята диво из въздуха. Умиращият левиатан се мъчеше да извади острието от основата на черепа си, но усилията му ставаха все по-слаби и по-слаби. Беше въпрос само на време гигантът да се присъедини към своя убиец в дълбините на океана.
Но при все че умираше, драконът си оставаше заплаха. Едното му крило едва не бе улучило нея и джуджето. Фалстад бе накарал грифона да се спусне надолу, за да избегнат гърчовете на обезумелия бегемот. Верееса се държеше на косъм и вече не бе в състояние да се занимава със съдбата на Дънкан.
Що се отнася до втория дракон, той продължаваше да застрашава грифоните. Фалстад отново накара животното си да се извиси над другото чудовище, за да не допусне да бъдат уловени от хищните нокти. Един от другите ездачи едва се измъкна от озъбените челюсти.
Повече не можеха да останат на това място. Оркът, който направляваше втория звяр, очевидно имаше богат опит във въздушните битки с грифони. Рано или късно неговото животно щеше да спипа някое от джуджетата. Верееса не искаше да има повече смърт.
— Фалстад! Трябва да се махаме!
— Заради теб бих го направил, моя елфска лейди, но люспестият звяр и неговият ездач май имат нещо друго предвид!
Напълно вярно. Драконът, изглежда, бе съсредоточил вниманието си върху Верееса и нейния спътник най-вероятно по заповед на орка. Той сигурно бе забелязал втория ездач и бе решил, че тя е някоя важна персона. Всъщност самото присъствие на двата кървавочервени бегемота предизвикваше доста въпроси у рейнджъра — най-вече дали бяха дошли нарочно заради мисията на Ронин. В такъв случай по-скоро той, отколкото тя, щеше да бъде вероятната мишена…
Но къде бе Ронин? Докато Фалстад пришпорваше грифона, а драконът се приближаваше към тях, елфата набързо се огледа, но не видя и следа от него. Обезпокоена, тя се огледа отново. Верееса не само не виждаше магьосника, но дори не можеше да открие грифона, който го носеше.
— Фалстад! Не виждам Ронин…
— Остави таз грижа за друго време! Сега е по-важно да се държиш здраво!
Тя го послуша… тъкмо навреме. Внезапно драконът зави под такъв остър ъгъл, че ако Верееса се бе поколебала, щеше да бъде изхвърлена настрани. Нокти раздраха мястото, което бяха заемали само преди секунда тя и джуджето. Драконът изрева ядосано и направи нов завой.
— Приготви се за битка, моя елфска лейди! Изглежда, че не ни оставят никакъв друг избор!