Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #1
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Кладенецът на вечността». Краткое содержание книги:
У нея той усети силата, за която собственият му народ говореше. Старата магия. Тя излекува раната му, причинена от нейния приятел, само с една молитва до луната. Наистина беше надарена и Брокс се чувстваше горд, че е получил благословията й.
Не че по-късно щеше да има значение. Оркът не се съмняваше, че похитителите му скоро ще решат как да го екзекутират. Това, което до момента бяха разкрили от него, нямаше да им свърши никаква работа. Той отказа да им даде каквато и да било информация за народа си и неговото местоположение. Вярно бе, че той самият нямаше и най-смътна идея как да намери дома си, но предположи, че каквото и да каже за мястото, може да насочи нощните елфи по следата. За разлика от техните сънародници, които той познаваше, тези създания изпитваха единствено презрение към чужденците… и това ги правеше заплаха за Ордата.
Брокс се претърколи, доколкото му позволяваха веригите. След още една нощ сигурно щеше да е мъртъв, но не по свой избор. Нямаше да има славна битка, никой нямаше да пее песни за геройството му, за да го запомни…
— Велики духове — промърмори той. — Чуйте недостойния. Дайте ми една последна битка, една последна кауза. Нека бъда достоен…
Брокс погледна към небето и продължи да се моли мълчаливо. Но за разлика от младата жрица, той се съмняваше, че силите, които наблюдаваха света, биха се вслушали в молбите на нищожно създание като него.
Съдбата му сега бе в ръцете на нощните елфи.
Малфурион не можеше да определи какво го е довело в Сурамар. Три нощи подред стоя в дома си, медитирайки над всичко, казано му от Ценариус, и което самият той бе видял в Смарагдовия сън. Три нощи и нито един отговор на растящите му притеснения. Не се съмняваше, че магическият процес в Зин-Азшари продължаваше и че ситуацията само щеше да става по-отчаяна, докато, никой не предприемаше нищо.
Но сякаш никой друг дори не забелязваше проблема.
Може би, реши той най-накрая, бе дошъл в Сурамар, за да потърси някой друг глас, друг ум, с който да дискутира вътрешните си терзания. За тази цел обаче беше решил да търси не близнака си, а Тиранде. Тя се вълнуваше повече от мислите му, докато Илидан имаше навика да се хвърля в действие, независимо от това дали има някакъв план, или не.
Да, Тиранде бе подходяща за разговор… пък и просто искаше да я види.
Ала докато вървеше по посока на храма на Елун, срещу него изведнъж се появи голяма група ездачи. Малфурион се отдръпна встрани и загледа войниците в сиво-зелени брони, които преминаха върху бързите си, охранени пантери. В началото на групата се издигаше знаме в ярко лилаво, с черна птица в средата.
Символът на лорд Рейвънкрест.
Командирът на елфите яздеше най-отпред, а животното му бе най-здравата и едра пантера, явно водачка на глутницата. Самият Рейвънкрест беше висок и доста величествен. Яздеше така, все едно нищо не би могло да го отклони от дълга му, какъвто и да беше той. Зад него се развяваше тежко златно наметало, а високият му шлем с червен гребен носеше символа на името му7.
Чертите му се описваха най-лесно с думата „птичи“ — дълги, тесни, а носът му бе като насочен надолу клюн. Брадата и твърдият му поглед придаваха усещане едновременно за мъдрост и сила. Като се изключи кръгът на Аристократите, за Рейвънкрест се смяташе, че има най-голямо влияние върху кралицата, която навремето често бе приемала съветите му.
Малфурион мислено се прокле, че не се е сетил по-рано за благородника, но сега не беше добър момент да говори с него. Рейвънкрест и елитните му стражи яздеха като за особено важна и спешна мисия, което накара младия нощен елф да се зачуди дали страховете му относно Зин-Азшари вече не се бяха сбъднали. Но пък ако случаят беше такъв, останалата част от града надали щеше да остане спокойна. Силите, които действаха близо до столицата, предзнаменуваха катастрофа с чудовищни мащаби, която бързо щеше да застигне и Сурамар.
Когато ездачите изчезнаха, Малфурион продължи. Толкова много народ, наблъскан в такова малко пространство, накара елфа да изпита моментно чувство на клаустрофобия след дългото време, прекарано в гората. Ала се пребори с усещането, напомняйки си, че скоро ще види Тиранде. Колкото и да го стряскаше напоследък, тя също така успокояваше духа му по-добре от всичко друго, дори от медитациите.
Знаеше, че трябва да посети и брат си, но тази нощ идеята не му харесваше много. Сега имаше нужда да се види с Тиранде и да прекара известно време с нея. С Илидан можеше да се среща и после.
7
Raven (англ.) — гарван; Crest (англ.) — гребен (на птица). — Б.пр.