Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #2
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Демонична душа». Краткое содержание книги:
Ронин зяпаше отвратено.
— Ужасно! Мътните да ги вземат!
— Иска ми се да беше възможно! Но не можем да чакаме повече! Щом лунната стража няма да ни следва, ни остава единствено да се надяваме, че ще можем да направим нещо сами!
Но когато магьосниците се подготвиха да излязат напред, Ронин забеляза двама приближаващи се ездачи.
— Илидан идва… и Малфурион е с него!
— Слава на Аспектите! — Крас се обърна да посрещне близнаците. Когато те стигнаха до тях, той се изправи пред брата на Малфурион. — Закъсня! Събери лунната стража! Трябва да бъдеш готов да следваш заповедите ми!
Илидан сигурно нямаше да приеме подобна безцеремонна команда от друг, но вече хранеше огромно уважение към двамата магьосници, особено към Ронин. Той погледна над рамото на Крас и видя мрачното изражение на червенокосия заклинател, след което кимна и побърза да се подчини.
— Какво се надявате да направите? — попита Малфурион, докато слизаше от пантерата.
— Демоните трябва да спрат тук — отвърна Крас. — Жизнено важно е да не отстъпим отвъд Монт Хайджал и да обърнем това бягство в нова агресивна атака!
Друидът кимна, а после каза:
— Аркемонд е там някъде. Едва успях да му избягам.
— Подозирах, че е така. — Крас обмисли казаното от нощния елф. — И фактът, че си все още жив след сблъсък с него означава, че съм бил прав да искам да си тук в този момент.
— Но… какво мога да сторя аз?
— Това, което си обучен да правиш, естествено.
С тези думи старият магьосник се обърна към Ронин, който вече се бе приготвил за сблъсък с демоните. Крас застана до някогашния си ученик и Малфурион последва примера му миг по-късно.
Драконовият магьосник заговори на човека:
— Ронин, по отношение на магията Илидан търси твоя съвет повече от всичко друго. Оставям на теб да установиш връзка с него.
— Както искаш. — Огненокосият заклинател премигна веднъж. — Готово е.
Магьосникът върна вниманието си върху друида.
— Малфурион, представи си най-могъщата магия, която смяташ, че можеш да направиш. Но по никакъв начин не ми казвай каква е! Използвай всеки метод, всички връзки със силите на света, от които имаш нужда, но не завършвай заклинанието, докато не ти кажа. Трябва да бъдем неумолими към враговете си.
— Аз… разбирам.
— Добре! Тогава да започваме. Следвай ме. Ронин?
— Готов съм — отвърна по-младият магьосник. — Знам точно какво искам да правя.
Очите на Крас се разшириха.
— А! Още един детайл, Малфурион. Бъди готов да сменяш целта на атаката си на случаен принцип. Движи заклинанието накъдето виждаш пропуски в усилията ни. Разбираш ли?
— Мисля, че да.
— Дано тогава силите на светлината са с нас.
С тези думи Крас внезапно замръзна. Очите му немигащо се взряха в празнината, разделяща нощните елфи от демоните.
Ронин бързо се наведе към Малфурион.
— Използвай всичко. Не оставяй енергия за защита. Сега настъпи моментът — всичко или нищо.
— Приближават се — обяви Крас пред спътниците си. — Дано Аркемонд да се окаже сред първите редици.
Всички можеха да почувстват приближаващата орда. Злото изпълваше самия въздух и запращаше усещане за гнилоч към тях. Дори драконовият магьосник потрепери от отвращение, а не от страх.
— Ронин, накарах Джарод Шадоусонг да се подготви. Лунната стража също ли е на мястото си?
— Да.
— Почти… — Бледото лице се стегна. Клепачите на Крас потрепнаха. — Сега.
Никой от тях не знаеше как другите ще атакуват, точно както искаше възрастният магьосник. Той наистина се нуждаеше от случайни попадения — най-добрата тактика срещу защитите, които Аркемонд и гнусните му подчинени биха могли да измислят. Планът му имаше също толкова голям потенциал за катастрофа (ако не и повече), колкото и за успех, но той бе отчел това.
Изведнъж от облаците се спуснаха блестящи копия от чист лед, които заудряха по вражеската орда. На север земята потрепери и демоните внезапно се разпръснаха, защото скалата се изду. Някъде другаде от нищото се появиха черни птици, които се насочиха към летящите сили на Легиона.
Навсякъде по линията на защитниците магиите атакуваха врага една след друга. Някои бяха насочени към конкретни места, докато други сякаш действаха навсякъде. Нямаше две еднакви и въпреки че имаше дори такива, които се противопоставяха една на друга, очевидно нанасяха много по-жестоки поражения на напиращата орда.