Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението
- Автор: Knaak Richard A.
- Серия: Warcraft - Войната на Древните #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Warcraft - Войната на Древните - Разцеплението». Краткое содержание книги:
В далечината чуваше силните махове не крила. Червеният дракон се притесни. Вече трябваше да се е срещнал с другия, но звукът показваше, че вместо това черният е увеличил разстоянието помежду им.
Напрягайки се до предела на силите си, Кориалстраз приближи мястото, което търсеше. Само още малко. В момента не чуваше другия, но беше сигурен, че най-накрая е изпреварил врага си.
Премина обратно в другата долина…
Двата дракона едва избегнаха прекия сблъсък. Разнесоха се ревове, по-скоро от изненада, отколкото от ярост. Кориалстраз се извъртя два пъти, а черният дракон се удари странично в близкия връх.
Но сега инерцията бе на страната на по-малкия от двамата. Черният размаха криле и отново увеличи разстоянието помежду им.
Разтърсвайки глава и проклинайки късмета си, Кориалстраз се понесе след него. Той щеше да хване другия дракон, независимо какво щеше да му коства. Твърде много бе изгубил вече в тази битка…
И затвърдил решителността си, червеният изрева повторно и продължи преследването.
Но докато преследваше очевидния си враг, Кориалстраз беше пропуснал нещо по-дребно под себе си. Докато двата огромни звяра се стапяха в далечината, няколко наблюдатели проследиха полета им с очи… поне тези, които имаха очи.
— Вълнуващо въздушно сражение, не мислите ли, капитан Варо’тен?
Белязаният нощен елф изсумтя.
— Доста приличен бой, макар и твърде кратък.
— И недостатъчно кървав като за теб, обзалагам се.
— За мен никой бой не е достатъчно кървав — отвърна слугата на Азшара. — Но стига сме плямпали, господарю Илидан. Това достатъчно доказателство ли е, че най-сетне сме се приближили?
Илидан спокойно намести шала около унищожените си очи. За него битката между тези титани беше много по-интересна, защото двете могъщи създания имаха магически произход и за неговия взор небето бе изпълнено с невъобразими енергии и ярки цветове. Братът на Малфурион започваше искрено да се възхищава от новите си сетива, тъй като те му разкриваха свят, за чието съществуване до скоро дори не беше подозирал.
— Бих казал, че това е доста очевидно, капитане, но не намираш ли за интересно, че тук има не само черен, но и червен дракон? Защо, мислиш, е тук вторият?
— Ти сам го каза. На това място живеят зверовете.
Магьосникът поклати глава.
— Казах само, че тук ще намерим леговището на големия черен дракон. Червеният е дошъл с конкретна цел.
Белязаното лице на Варо’тен погрозня още повече, когато елфът осъзна какво има предвид спътникът му.
— Другите дракони искат диска! Само така има смисъл!
— Да… — Илидан пришпори пантерата си и офицерът го последва. Зад тях се движеха демоничните войни. — Но те не биха действали толкова директно. Сам видя какво им се случи миналия път. — Той помисли още малко. — Мисля, че разпознах белезите на червения.
— Нима? На мен всичките тези зверове са ми напълно еднакви!
— Ах, думи на Аристократ. — Илидан потърка брадичка и промърмори: — Не, мисля, че това е онзи, когото съм срещал… и ако съм прав, значи напред ни очаква позната компания.
Осем
Малфурион наблюдаваше гоблина, докато създанието се движеше сред стесняващите се проходи в скалата, и макар да разбираше, че Крас не е имал друг избор, освен да го съживи, гледката все още го плашеше. Въпреки твърдението на магьосника, че тази магия е слабо използвана и още по-малко харесвана от вида му, нощният елф не можеше да се успокои.
Той обаче не показваше емоциите си по никакъв начин, освен като стоеше колкото може по-далеч от съществото. Странно, но движенията на гоблина ставаха все по-умели с напредването на времето, докато в един момент не започна да изглежда така, сякаш наистина се е върнал към живот.
За изненада на друида, именно Крас пръв изрече онова, което другите отдавна мислеха:
— Колко още? — измърмори бледият заклинател. — Тази подигравка с живота ме отвращава все повече и повече…
Сякаш в отговор, гоблинът внезапно се преви на две. Малфурион се обърна към Крас. Отначало помисли, че магьосникът до такава степен не е могъл да търпи това, което вършеше, че просто е освободил тварта от магията си. Замисленото изражение на спътника му обаче сочеше друго.
— Вижте… — измърмори Крас. — Вижте…
Гоблинът докосна един камък, намиращ се близо до основата на планината. На Малфурион му приличаше на най-обикновено парче скала, без съмнение паднало преди време от върха.