За честта на Вор [Shards of Honor - bg]

Този човек се казваше Ворутиер, единият от двамата командващи бараярската космическа флота. Другият беше принцът-престолонаследник Серж Ворбара. На практика обаче, принцът имаше чисто представителни функции и цялата отговорност за бойните действия лежеше върху плещите на този мъж. Корделия бе чувала, че по всяка вероятност именно той ще бъде следващия военен министър на Бараяр. Значи така изглежда една изгряваща звезда, помисли си тя и леко поклати глава.

Във външния му вид се долавяше известна прилика с Воркосиган. Беше малко по-висок от него, по-мек и отпуснат. Косата му бе тъмна и къдрава, с по-малко сиви нишки от тази на Воркосиган. Двамата бяха приблизително на една и съща възраст, но Ворутиер изглеждаше доста по-привлекателен. Това се дължеше предимно на очите му — кадифенокафяви, с изключително дълги черни мигли. Малко са мъжете с толкова красиви очи, призна пред себе си Корделия. Същевременно в гърдите й помръднаха пипалата на ужаса. Даде си сметка, че едва сега се среща с истинския страх, че чувствата й по време на полета са били детински опасения. Странно, че изпитвам ужас от очи, които би трябвало да харесвам, отбеляза мислено тя. После отмести поглед и зачака. Реши, че притесненията й са прекомерни, плод на продължителното нервно напрежение.

— Представи се, бетианке! — заповяда с гърмящ глас амиралът и сърцето й се сви в болезнена контракция. Тялото й се стегна, ръката й отдаде чест.

— Капитан Корделия Нейсмит от Експедиционния корпус на Бета. Ангажирани сме с бойни операции и настоявам да бъдем третирани като военнопленници.

— Ха! — отвърна кратко офицерът и отстъпи крачка назад: — Съблечете я!

Двамата пазачи се ухилиха и пристъпиха към изпълнение на заповедта. Началото не е никак окуражаващо, каза си Корделия и с усилие запази безизразната маска на лицето си. Спокойствие и пак спокойствие! Тоя тип е намислил нещо, личи си по гладния му поглед… Спокойствие!

— Малко старичка, но ще свърши работа — прозвуча оценката му. — По-късно ще изпратя човек да я вземе.

Пазачите хвърлиха пижамата в ръцете й. Тя започна да се облича бавно и с безкрайно внимание. Нарочно ги дразнеше. Движенията й бяха като на стриптизьорка, натежали от изящество. Единият от войниците изръмжа, а другият я блъсна към вратата на килията. Корделия мрачно се усмихна на малката си победа. Е, това все пак е начин да контролирам хода на събитията… Дали няма да е по-добре, ако ги предизвикам да ми нанесат побой?

Натикаха я в стаичка с голи метални стени и затръшнаха вратата след себе си. Тя продължи ритуалните движения, този път за свое собствено удоволствие. Коленичи на пода и грациозно кръстоса крака. Дланите й легнаха върху бедрата. Спомни си за драскотината върху лявото, мястото беше подуто и безчувствено. Горчив спомен от последния контакт с армията на Бараяр… Затвори очи и се унесе. Надяваше се, че в тази поза ще убеди пазачите си за наличието на огромна душевна сила и непреклонна воля в своето женско тяло. В крайна сметка, дори фалшивата агресивност е по-добра от нищо…