Хари Потър и огненият бокал
- Автор: Роулинг Джоан Кэтлинг
- Серия: Хари Потър #4
- Год: 2002
- Язык: болгарский
- Год: Егмонт България
- ISBN: 954-446-621-5
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Хари Потър и огненият бокал». Краткое содержание книги:
— Е… който и да е измагьосал Черния знак… — бавно започна Хърмаяни, — дали го е направил в подкрепа на смъртожадните, или за да ги сплаши?
— И аз не знам какво да мисля, Хърмаяни — каза господин Уизли. — Но в едно съм сигурен — само смъртожадните знаеха как да го измагьосат. Много бих се учудил, ако този, който го е направил, не е бил някога смъртожаден… Дори сега да не е… Слушайте, стана много късно и ако майка ви чуе за случилото се, ужасно ще се разтревожи. Затова нека поспим няколко часа и сутринта ще напуснем това място с някой ранен летекод.
Хари се изтегна в леглото си, но главата му бучеше. Знаеше, че бе почти три сутринта и би трябвало да е съвсем изтощен, но беше разтревожен и не му се спеше.
Само преди три дни, които сега му се струваха много повече, се бе събудил от пареща болка в белега. А тази нощ, за пръв път от тринайсет години, знакът на Лорд Волдемор се появи на небето. Какво ли означаваше всичко това?
Той се сети за писмото, което бе написал до Сириус, преди да замине от „Привит Драйв“. Дали Сириус вече го бе получил? Кога ли щеше да му отговори? Хари лежеше, впил поглед в брезентовия покрив на палатката, но никакви мечтания за летене не споходиха въображението му, та да заспи по-лесно. Едва дълго след като хъркането на Чарли огласи палатката, Хари се унесе.
ГЛАВА ДЕСЕТА
ХАОС В МИНИСТЕРСТВОТО
Не бяха поспали и няколко часа, когато господин Уизли ги събуди. Той сви палатките с магия и всички бързо напуснаха лагера. Минаха покрай господин Робъртс, който стоеше пред вратата на къщата си. Видът му бе някак странен и замаян и той им помаха за сбогом, като смотолеви: „Весела Коледа!“
— Ще се оправи — тихо каза господин Уизли, докато крачеха из влажната трева. — Понякога се случва при пренастройване на паметта за кратко да се загуби всякаква представа за времето… а той е трябвало да забрави нещо гигантско.
Недалеч от мястото, където се съхраняваха летекодите, те дочуха припрени гласове, а като пристигнаха, завариха Базил, пазителя на летекодите, обкръжен от рояци вещици и магьосници, които шумно настояваха да заминат колкото се може по-скоро от лагера. След като господин Уизли набързо обсъди нещо с Базил, цялата група се нареди на опашката и още преди изгрев слънце успяха да вземат една стара автомобилна гума до Стоутсхед Хил. На развиделяване, крайно изтощени, те мълчаливо прекосиха Отъри Сейнт Кечпоул на път за „Хралупата“, копнеещи за очакващата ги закуска. Когато къщата изникна пред погледите им, в покритата с роса уличка проехтя вик:
— О, най-сетне, най-сетне!
Госпожа Уизли ги чакаше на двора по чехли. Спусна се към тях с бледо и напрегнато лице, стиснала смачкан брой на „Пророчески вести“ в ръка.
— Артър, така се притесних… толкова се _разтревожих_…
Тя обви ръце около шията на господин Уизли и вестникът падна на земята. Хари погледна надолу и прочете заглавието: „ТЕРОР СЛЕД ФИНАЛА ПО КУИДИЧ“. То бе илюстрирано с блещукаща черно-бяла снимка на Черния знак над дърветата.
— Всички сте добре! — сякаш не на себе си прошепна госпожа Уизли със зачервени очи, като свали ръце от господин Уизли. — Живи и здрави, о, _момчетата ми!_…
И за всеобща изненада тя сграбчи Фред и Джордж и ги притисна толкова силно към себе си, че главите им се удариха една в друга.
— Ох! Мамо, задушаваш ни…
— А аз ви се скарах, преди да тръгнете! — разхлипа се госпожа Уизли. — Само за това си мислех! Ами ако Вие-знаете-кой ви беше хванал?… А последното нещо, което чухте от мен, бе укор, че не сте взели достатъчно изпити за СОВА! О, Фред, Джордж…
— Хайде, Моли, всички сме добре — успокои я господин Уизли, отскубна я от близнаците и я поведе към къщата. — Бил — тихо добави той, — вземи този вестник, искам да видя какво пише…
Едва когато всички се натъпкаха в мъничката кухня, а Хърмаяни приготви чаша много силен чай за госпожа Уизли, в който по настояване на съпруга й сипаха глътка отлежало огнено уиски „Огдънс“, Бил подаде вестника на баща си. Господин Уизли прегледа първата страница, а Пърси заничаше над рамото му.
— Знаех си — въздъхна тежко господин Уизли. — Гафове на министерството… виновниците на свобода… слаба охрана… Тъмни магьосници се разхождат необезпокоявани… национален позор… Кой ли го е писал? О, Рита Скийтър, разбира се!
— Тази жена е взела министерството на прицел! — ядно отбеляза Пърси. — Миналата седмица писа, че си губим времето да се заяждаме за дебелината на котлите, вместо да се справим с вампирите! Като че ли не е изрично постановено в алинея дванайсет на „Насоки за третиране на не-магьоснически получовешки…“