Мечтаят ли роботите за електроовце?
- Автор: Дик Филип Кайндред
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мечтаят ли роботите за електроовце?». Краткое содержание книги:
— И какво следва от това?
— От това следва, че съм способен да изпитвам съчувствие към някои определени видове андроиди. Не към всички — само към единици.
„Като Люба Люфт — помисли си той. — Значи все пак се оказа че греша. Няма нищо неестествено или неприсъщо на човека в реакциите на Фил Ресч. Причината е в самия мен. Интересно, дали аз съм първият човек, който изпитва съчувствие към един андроид? Това едва ли ще повлияе по какъвто и да било начин върху моята работа. Касае се за аномалия, свързана по-скоро с чувствата ми към «Вълшебната флейта» и към гласа на Люба. Към цялостното й творчество. Никога досега не съм изпитвал подобно нещо. Нито към Полоков, нито пък към Гарланд и който и да било друг. А също и към Фил Ресч. Щях да го застрелям без да ми мигне окото, ако се беше оказал андроид. Особено след онова, което стори на Люба Люфт. Толкова по въпроса за разликата между истинските хора и човекоподобните конструкции. Когато се спусках с асансьора в музея, в кабината с мен бяха две същества — човек и андроид и чувствата ми към тях бяха напълно противоположни на онова, което би трябвало да изпитвам.“
— Според мен, Декард, ти имаш проблем — отбеляза Фил Ресч, който изглежда се забавляваше.
— И какво трябва да сторя? — запита Рик.
— Сексът — това е решението.
— Сексът ли?
— Да, тя беше наистина изключително привлекателна. Не ти ли се е случвало и преди? — Фил Ресч се засмя. — Казвали са ми, че това било проблем номер едно в нашата професия. Ама ти никога ли не си чувал, че в колониите имат андроиди-любовници?
— Но това е незаконно — възрази Рик.
— Разбира се, че е незаконно. Така е с повечето сексуални извращения. Но въпреки това хората го правят.
— А какво ще кажеш, ако това не е секс, а любов?
— Любов — това е друга дума за секс.
— Като любовта към родината. Или към музиката.
— Ако става дума за любов към жена, или нейната изкуствена имитация, то това според мен е секс. Събуди се и погледни в себе си, Декард. Всичко което искаш — подсъзнателно — е да спиш с един женски андроид. Нито повече, нито по-малко. И аз съм се чувствал така веднъж, още в самото начало. Не се предавай, рано или късно ще свикнеш. Това се случи просто защото събитията протекоха в обратен ред. Ти я уби — или по-точно присъства на смъртта й — и после изпита към нея физическо влечение. А трябваше да стане обратно.
— Искаш да кажеш, първо да спя с нея… — погледна го изненадано Рик.
— … и след това да я убиеш — завърши Фил Ресч. На устните му играеше познатата жестока усмивка.
„Ти си истински наемен ловец — мислеше си Рик. — Личи си по отношението ти към тях. А аз?“
За пръв път в живота си Рик почувства съмнение.
13
Като ослепителна светкавица се носеше Джон Изидор обратно към къщи в края на дългия работен ден.
„Дали не си е заминала? — питаше се непрестанно той. — Не, едва ли. Сигурно седи пред прашния телевизор в заринатия от кипъл апартамент, гледа Бъстър Приятелчето и подскача от страх всеки път, когато й се стори, че някой спира пред вратата. Дори, предполагам, този някой да съм аз.“
На път за вкъщи Джон се беше отбил в един магазин за хранителни продукти на черния пазар. На седалката до него бяха подредени цял куп деликатеси — консервиран боб, зрели праскови и чудесно меко сирене с възкисел дъх. Ръцете му трепереха от вълнение, което сякаш се предаваше и на подскачащия във въздуха хелимобил.
„Проклятие“ — помисли си Джон Изидор.
В кабината се носеше мирис на пресни праскови и сирене и приятно гъделичкаше ноздрите. За да получи тези редки деликатеси Джон бе заложил в аванс заплатата си за идните две седмици. В добавка, под седалката беше поставена бутилка безценно „шабле“ — подпряна здраво, за да не се разбие по пътя. От години Изидор държеше тази бутилка в един сейф на Американската банка, с надежда, че в един прекрасен ден в живота му ще се появи някое момиче. И ето, че този ден беше дошъл.
Покритият с отпадъци покрив на неговия блок винаги му навяваше досада. По пътя към асансьора Джон се стараеше да гледа право пред себе си, концентрирал цялото си внимание върху скъпоценните покупки. Боеше се да не се спъне в някоя купчина боклуци и да се срине в бездната на икономическата нищета. Когато асансьорът пристигна поскърцвайки, Джон Изидор се спусна — не на своя етаж, а по-надолу — на нивото, където живееше новата наемателка — Прис Стратън. Ето че най-сетне стоеше пред нейния апартамент. Той почука с дъното на бутилката по вратата и едва сега почувства, че сърцето му блъска лудо.