Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
Ризницата имаше две врати. През едната от тях се влизаше в малкия параклис с изповедалнята. Другата врата водеше към площада през тесен коридор, от който се влизаше в жилището на свещеника. Една стълба водеше към площадка, осветена от прозорец на покрива. Кварт погледна часовника си. Знаеше, че отец Феро и отец Оскар са в двореца на архиепископа на делова среща, която за удобство беше предложена от самия Кварт. Ако всичко беше наред, имаше половин час на разположение.
Изкачи се бавно по скърцащите дървени стъпала. Вратата най-горе беше заключена, но да се справя с подобни препятствия беше част от работата му. Най-трудната ключалка, с която Кварт се беше сблъсквал по време на кариерата си, беше в Дъблин, в дома на един ирландски епископ. Тя имаше комбинация от цифри и букви и той трябваше да разгадае кода пред самата врата, на светлината на фенерчето си, като използваше скенер, свързан с лаптопа му. Епископът, розовобузест и червенокос дребен човечец на име Мълкахи, по-късно беше набързо призован в Рим. Там бузите му пребледняха, когато безжалостният монсиньор Спада му показа копия от цялата му кореспонденция с членовете на ИРА — писмата, които епископът неразумно беше запазил, бяха подредени хронологично зад томовете на „Summa Teologica“ („Същността на теологията“ /лат./ — (Б. р.) ) на един рафт от библиотеката му. Тази случка укроти националистическия жар на монсиньор Мълкахи и убеди специалните екипи на SAS (Британски специални части за борба с тероризма — (Б. пр.)) , че вече не е необходимо да го елиминират физически. Според сведенията, получени от информатори на ИВД, тази твърде драстична стъпка беше планирана на стойност десет хиляди лири от Форин Офис поради предстоящото посещение на епископа при неговия колега, епископът на Лондондери. Операция, за която британците лукаво възнамеряваха да обвинят лоялистките парамилитаристи (Протестантска военизирана организация — (Б. пр.)).
Ключалката на вратата на дон Приамо Феро, старомодна и обикновена, не представляваше проблем. След бърз оглед, Кварт извади от джоба си тънко метално острие и го пъхна в отвора. Завъртя го леко, без да напъва, докато не почувства няколко леки прещраквания. Тогава завъртя дръжката и отвори вратата.
Вървеше по коридора и се оглеждаше. Жилището беше скромно и се състоеше от две спални, кухня, баня и малка всекидневна. Кварт започна с всекидневната, но не намери нищо интересно, освен една снимка в чекмеджето на бюфета. Беше направена с „Полароид“ и качеството беше лошо. На нея се виждаше вътрешен двор на андалуска къща. Подът му беше украсен с мозайка, наоколо имаше съдове с цветя и керамичен фонтан. Дон Приамо Феро в обичайното си черно расо седеше на маса за закуска или може би следобеден чай. До него имаше две жени — едната беше възрастна дама, облечена в малко старомодни летни дрехи, а другата — Макарена Брунер. И тримата се усмихваха към апарата. Кварт виждаше за пръв път отец Феро усмихнат и старият свещеник изглеждаше съвсем различен от човека, когото беше срещнал в църквата и в кабинета на архиепископа. Усмивката го подмладяваше, смекчаваше твърдия израз на черните му очи и упоритата брадичка, небръсната както обикновено. Караше го да изглежда кротък и тъжен. По-невинен, по-човечен.
Кварт сложи снимката в джоба си и затвори чекмеджето. Отиде до портативната пишеща машина на малкото бюро и свали калъфа й. С професионален рефлекс сложи лист хартия и натисна няколко клавиша. Така щеше да има мостра, в случай, че му се наложи да идентифицира нещо написано на тази машина. Той сгъна листа и го прибра при снимката. На бюфета имаше наредени двадесетина книги. Прегледа ги, прелисти някои от тях и провери дали зад тях няма нещо скрито. Всички бяха на религиозни теми и често четени — литургиятата, „Катехизис“ — издание от 1992 година, два тома латински цитати, „Речник на религиозната история на Испания“, „История на философията“ от Урданос и тритомната „История на испанската ерес“ на Менендес и Пелайо. Кварт не очакваше да срещне тук подобна книга. Беше изненадан и от няколко книги по астрономия. Прелисти ги с любопитство, но не намери нищо важно. Останалите книги не представляваха интерес, освен може би единственият роман между тях — много старо издание с меки корици на „Адвокатът на дявола“. Кварт мразеше бестселърите на Морис Уест с неговите измъчени свещеници. Един абзац беше подчертан с химикалка: