Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
— Зависи — Навахо подозрително погледна картичките и отупа няколко трохи от тортиля от ризата си. — Според Нютон земното притегляне кара всеки незакрепен предмет да придобие вертикално ускорение и да падне на главата на онзи архиепископски секретар, който тази сутрин е станал със задника нагоре — той погледна Кварт, за да види реакцията му. — Надявам се, че си записахте всичко това. А хората разправят, че полицията не взима предвид законите на науката.
Свещеникът разбра намека. Засмя се и прибра картичките и писалката.
— Какво е вашето мнение? — попита той.
Навахо сви рамене. Тази информация не беше нито важна, нито секретна, но той явно искаше да задържи нещата на официално ниво. След като разследването потвърди, че двата смъртни случая са злополуки, „Богородица със сълзите“ си оставаше проблем на Църквата. Носеха се слухове, че общинският съвет и банките оказват натиск и заместник-началникът искаше да стои настрани от това. Кварт може и да беше испанец, свещеник и стар приятел, но все пак беше агент на чужда държава.
— Според нашите експерти — отвърна Навахо — парчето корниз вече е било разхлабено. Това се доказа от огледа след инцидента. Намерихме зад него дупка, пълна с плесен. Покривът от години тече.
— Напълно ли изключвате човешка намеса?
Заместник-началникът щеше да се изсмее подигравателно, но се усети. Все пак беше задължен на Кварт.
— Слушайте, отче, ние сме полицаи. Не можем да приемем стопроцентово дори, че Юда не е бил очистен от някой от своите единадесет колеги. Затова да кажем, че сме деветдесет и пет процента сигурни. Едва ли някой е казал на горкото копеле: „Ей, стой тук за минута“, изкатерил се е по скелето, разкъртил е парче корниз и го е пуснал надолу, докато онзи просто си е стоял там и е гледал нагоре — пръстите на Навахо илюстрираха катеренето по скелето и падането на корниза. После един пръст остана неподвижен, в очакване на съдебните лекари. — Това се случва само в анимационните фнлмчета.
Когато остави Навахо, Кварт беше убеден, че Висперас е преувеличил. Може би изявлението, че църквата убива, за да се защити, в свободна интерпретация, метафорично и симвоволично, беше истина. Но друго беше да докажеш, че едно разнебитено тристагодишно здание може само или с помощта на провидението да се справи с някой, който го застрашава. Това вече не беше проблем на Кварт, нито дори на ИВД. Свръхестественото беше от компетентността на други експерти, по-близки до злокобното братство на кардинал Ивашкевич, отколкото до грубия центурион, олицетворяван от монсиньор Спада. В неговия свят и в света на добрия войник Кварт две и две винаги правеха четири.
Всичко това се въртеше в ума му, когато му се стори, че чува стъпки зад себе си, докато навлизаше в тесните улички па Санта Крус. Спря на няколко пъти, но не видя нищо подозрително. Продължи да върви, като се движеше в тясната ивица сянка под стрехите на къщите. Слънцето сипеше огън над Севиля и фасадите, оцветени в бяло и охра, блестяха в жегата като стени на пещ. Когато стигна до малкия площад с църквата, той спря пред парапета, обрасъл със здравец. Погледна със завист как едно канарче потопи човка в купичката пода в засенчената си клетка. Не можеше да се диша и нищо не помръдваше, нито завесите на прозорците, нито листата на здравеца, нито клоните на портокаловите дръвчета. Като платна на кораби, застигнати от безветрие в Саргасово море.
Беше същинско облекчение да преминеш прага на „Богородица със сълзите“. Вътре откри оазис от хладна сянка, която миришеше на восък и плесен. Спря да си поеме дъх, още замаян от слънцето навън. До вратата имаше малка скулптура на Исус от Назарет. Един измъчен бароков Христос, подложен на разпит трета степен в съдебната зала. Колко сте? Къде криеш златото и среброто на последователите си? Какви са тези приказки, че си бил син Божи? Познай кой те издаде. Китките му бяха вързани с въже и огромни капки кръв капеха от трънения му венец. Той гледаше нагоре с надежда някой да го измъкне оттук, позовавайки се на неприкосновеността на личността. За разлика от своите колеги, Кварт никога не беше се чувствал свързан с този мъж, чието изображение сега наблюдаваше. Дори в семинарията, през годините на това, което той наричаше дресировка, когато учителите му по теология педантично разглобяваха и отново сглобяваха механизмите на вярата в ума на младежите, предназначени да станат свещеници. „Господи, господи, защо ме изостави?“ — беше въпросът, който на всяка цена трябваше да се избегне. За Кварт, който си го беше поставял, преди да влезе в семинарията и беше убеден, че отговор няма, това теологично програмиране беше излишно. Но като благоразумен човек той не каза нищо.