Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
Погледна отново към статуята. Назарянинът определено беше смел човек. Никой не би могъл да се срамува да носи кръста му като знаме. Кварт често съжаляваше, че вярата му не е по-силна. Някога мъже, почернели от прах под ризниците си, влизали в битка с Божието име на уста, за да си извоюват вечен живот и място в рая с острите си мечове. Животът и смъртта тогава са били много по-прости.
Той механично се прекръсти. Около фигурата на Христос зад стъклена витрина, имаше над петдесет оброчни дарове — месингови или восъчни отливки на ръце, крака, очи, детски тела, кичури коса, писма, панделки, бележки и гравирани таблички, които изразяваха благодарност за изцелението. Имаше дори военен медал от Африка, привързан към стар булчински букет. Винаги, когато се срещнеше с такава набожност, Кварт се чудеше колко тревоги, безсънни нощи край болничното легло, колко молитви или разкази за надеждата, болката, живота и смъртта са събрани във всеки от тези предмети. За разлика от другите свещеници, които бяха повече в крак с времето, дон Приамо позволяваше на хората да оставят дарове край фигурата на Христос в малката църква. Това беше старомоден израз на вяра, както и свещеникът в расо, който припяваше на латински месата — жизнената връзка между човека и великите тайнства. Църква на вяра и утеха. За разлика от катедралите, готическите прозорци, бароковите олтари, статуи и рисунки, славещи Христа, които служеха за същата цел като съвременните телевизори: да дадат надежда на човека, изправен пред ужаса на своята самота, смърт и безверие.
— Здравейте — каза Грис Марсала.
Беше слязла от скелето и седеше пред него в очакване, с ръце в джобовете на джинсите. Както и миналия път, дрехите й бяха покрити с гипс.
— Не ми казахте, че сте монахиня — каза Кварт укорително.
Тя прикри усмивката си, като приглаждаше посивялата си коса, сплетена на плитка.
— Вярно е, не ви казах — каза тя, като го изучаваше с дружелюбно изражение, сякаш искаше да се убеди в нещо. — Мислех, че един свещеник ще го усети без чужда помощ.
— Аз съм доста бавно загряващ свещеник.
Настъпи кратко мълчание. Грис Марсала се усмихна и каза:
— Чух съвсем друго за вас.
— От кого?
— Знаете… Архиепископи, разгневени свещеници — при някои думи американският й акцент се усещаше по-силно. — Красиви жени, които ви канят на вечеря.
— Не бихте могла да знаете за това — каза Кварт през смях.
— Защо не? Не сте ли чували за телефона? Избираш номера и говориш. Макарена Брунер ми е приятелка.
— Странно приятелство между монахиня и банкерска жена, която е в устата на цяла Севиля…
— Това не е никак смешно.
Той кимна смирено, осъзнавайки, че е стигнал твърде далеч. Независимо от тактическата й цел, забележката му беше несправедлива. Постъпвай с хората така, както искаш да постъпват с теб.
— Права сте, съжалявам — каза той и отмести поглед, смутен от непохватността си. Чудеше се защо се държи така грубо. Представи си Макарена Брунер, колието от слонова кост на фона на карамелената й кожа и очите й с отблясъци в цвят на мед.
— Не я познавате така добре като мен — каза тъжно Грис Марсала.
— Вярно е.
Кварт пристъпи в нефа и отново погледна скелето покрай стената; пейките, събрани в ъгъла, почернелия таван. В далечния край, при олтара, потънал в мрак, гореше свещ пред Божия лик.
— Какво общо имате с всичко това? — попита той.
— Казах ви. Работя тук като архитект и реставратор. Висококвалифициран. Имам диплома от Лос Анджелис и Севиля.
Стъпките на Кварт отекваха в нефа. Монахинята безшумно пристъпваше до него с гуменките си. Под петната от плесен и сажди по купола се виждаха останки от стенопис — крила на ангел, брада на пророк.
— Изгубени са завинаги — каза тя. — Твърде късно е, за да бъдат реставрирани.
Кварт погледна към един херувим с пукнатина през челото, сякаш разсечено с брадва.
— Църквата наистина ли се разпада? — попита той.
Грис Марсала изглеждаше уморена. Беше чувала този въпрос твърде много пъти.
— Съветът, банката и архиепископът твърдят, че е така, за да оправдаят унищожението й. — Тя махна с ръка към кораба. — Сградата е в лошо състояние. През последните сто и петдесет години е била занемарена. Но основната конструкция все още е стабилна. Няма непоправими пукнатини в стените или купола.
— Но част от тавана е паднала върху главата на отец Урбизу — каза Кварт.
— Да. Ето там. Виждате ли? — Жената посочи една дупка в корниза около нефа, около метър дълга, на десет метра над тях. — Онова парче позлатен гипс, което липсва над амвона. Злополучен инцидент.