Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
Кварт не можеше да се измъкне по никакъв начин от бъркотията, затова вдигна ръка успокояващо и се обърна настрани, сякаш щеше да излезе в тесния коридор. Но отец Оскар мина вляво и отново препречи пътя му. Пратеникът от Рим разбра, че нещата са отишли много по-далеч, отколкото би искал.
— Не ставайте глупав — каза той и разкопча копчето на сакото си.
Още не беше завършил изречението си и отец Оскар го удари сляпо, но яростно, освободил се от християнското си смирение. Но Кварт отстъпи бързо и ударът не го улучи.
— Това е нелепо — запротестира той.
Беше вярно. Нямаше причина, която да си заслужава боя. Кварт вдигна и двете си ръце в умиротворителен жест. Но противникът му, все още бесен, отново се опита да го удари. Този път ударът го засегна в челюстта. Беше слаб, но Кварт се ядоса. Помощник-свещеникът изглежда смяташе, че в живота хората се бият също като по филмите. Не че Кварт беше голям експерт по тези въпроси, но работата му беше наложила да усвои известни умения, необичайни за свещеник. Нищо зрелищно, просто няколко трика, които да го измъкват от трудни ситуации. Така че той ритна зачервения и задъхан младеж в слабините.
Отец Оскар замръзна на място с израз на пълно изумление. Кварт знаеше, че ритникът ще постигне пълното си въздействие след пет секунди, затова го удари и зад ухото, не много силно, само колкото да се убеди, че няма да му посегне отново. Помощникът падна на колене, подпря дясното рамо и главата си на стената, и се загледа втренчено в очилата си, които лежаха невредими върху покрития с плочки под.
— Съжалявам — каза Кварт, като потриваше ожулените си кокалчета.
Наистина съжаляваше и се притесняваше, че не беше успял да предотврати тази абсурдна сцена: двама свещеници да се бият като хулигани. Младостта на съперника само увеличашаваше неудобството му.
Отец Оскар не мърдаше. Със зачервено лице и затруднено дишане, той все още се взираше късогледо в очилата си на пода. Кварт ги взе и му ги подаде, после го прегърна през раменете и му помогна да се изправи. След като го заведе в хола, помощник-свещеникът, все още превит от болка, се отпусна върху покритото с изкуствена кожа канапе върху купчината списания „Ню Лайф“. Кварт му донесе чаша вода от кухнята и отец Оскар я изпи на един дъх. После сложи очилата си. Едно от стъклата беше замъглено. Потта беше залепила русата коса върху челото му.
— Съжалявам — каза отново Кварт.
Помощник-свещеникът кимна едва-едва, втренчен в някаква точка в пространството, и отметна косата от челото си. Изглеждаше наистина жалък. Очилата се бяха смъкнали на носа му и лицето му беше много бледо. Явно беше под голямо напрежение, за да изгуби контрол.
— Просто си вършех работата — каза Кварт колкото можеше по-кротко. — Нищо лично.
Отец Оскар кимна отново, като отбягваше очите му.
— Изгубих си ума — каза той разстроен.
— Аз също — каза Кварт усмихнат, като се опитваше да успокои наранената гордост на младежа. — Но бих искал да изясня нещо — не дойдох тук, за да преследвам някого. Просто се опитвам да разбера.
С ръка на челото, като все още избягваше погледа му, отец Оскар го попита какво по дяволите си мисли, че ще разбере, като рови из вещите на хората.
Като се опитваше да говори колкото се може по-приятелски, Кварт му разказа за хакера и съобщението до Рим. Докато говореше, се разхождаше напред-назад. После спря пред младия свещеник.
— Някои смятат — каза му с тон, от който се подразбираше, че той не е между тях — че вие сте Висперас.
— Това е абсурдно.
— Но възрастта, квалификацията, интересите ви — всичко съвпада с профила… — той отново се подпря на масата. — Разбирате ли от компютри?
— Колкото всички други.
— Ами тези кутии с дискети?
Помощник-свещеникът примигна.
— Това са лични вещи. Нямате право.
— Разбира се, че нямам — Кварт успокояващо вдигна ръце, — но бихте ли могъл да ми кажете къде е компютърът ви?
— Това няма значение.
— Мисля, че има.
Сега отец Оскар изглеждаше по-решителен и по-малко унизен.
— Слушайте — каза той, — тук се води война и аз избрах на коя страна да воювам — той изправи гръб и погледна Кварт в очите. — Дон Приамо е добър и честен човек. Другите не са. Това е всичко, което мога да кажа.
— Кои други?
— Всички. От хората в банката до архиепископа — той се усмихна за пръв път, но усмивката му беше изпълнена с гняв. — Включително онези, които са ви изпратили от Рим.
Кварт не реагира, тази групова обида не го засягаше. Ако, разбира се, Рим беше неговият отбор.