Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
— Вторият злополучен инцидент.
— Ако градският архитект е паднал от купола, това си е негова грешка. Никой не му е разрешавал да се качва там.
За монахиня Грис Марсала не проявяваше голямо съчувствие към мъртвите. Сякаш намекваше, че са си го заслужавали. Кварт се чудеше дали и тя като Макарена Брунер се изповядва пред отец Феро. Рядко се срещаше паство, тъй вярно на своя пастор.
— Представете си — каза Кварт, загледан в скелето, — че нямате нищо общо с тази църква и аз поискам техническата ви оценка за нея.
Тя отговори веднага, без колебание.
— Стара е и занемарена, но не е разрушена. Засегнати са главно вътрешните стени заради течащия покрив. Но ние вече го поправихме. Качих близо десет тона варовик, цимент и пясък на петнадесет метра височина със собствените си ръце — тя ги повдигна. — Бяха силни, мазолести, с къси, изпочупени нокти, изцапани с гипс и боя. — Отец Оскар също ми помогна. Отец Феро е твърде възрастен, за да се катери по покрива.
— А останалата част от сградата?
Монахинята сви рамене.
— Няма да се срути, ако направим необходимите поправки. Щом веднъж се о тървем от течовете, ще бъде добра идея да подсилим дървените греди, които на места са изгнили. Най-добре е да бъдат подменени, но нямаме средства. — Тя въздъхна. — Толкова за основната конструкция. Колкото до украсата, просто трябва да възстановим изцяло най-повредените части.
Открих начин да оправя прозорците. Един приятел работи в стъкларски цех и обеща да ми даде безплатно стъкла, за да подменя счупените. Ще стане бавно, защото оловната облицовка също трябва да бъде реставрирана. Но не бързаме за никаде.
— Така ли?
— Не и ако спечелим тази битка.
Кварт я погледна с интерес.
— Изглежда приемате това много лично.
— Така е — каза тя простичко. — Заради това останах в Севиля. Дойдох тук, за да се опитам да разреша един проблем и ето къде намерих решението му.
— Личен проблем ли?
— Да. Предполагам, можете да го наречете криза. Случват ми се от време на време. Вие имате ли ги?
Кварт учтиво кимна, докато мислите му витаеха друга Трябва да поискам от Рим досието й. Колкото се може по-скоро.
— Говорехме за вас, сестро Марсала.
Тя присви очи.
— Винаги ли сте толкова безпристрастен или е само поза?
Впрочем, наричайте ме Грис. „Сестра Марсала“ звучи нелепо. Искам да кажа само ме погледнете. Както ви казах, дойдох тук, за да сложа в ред сърцето и ума си и намерих отговора в тази църква.
— Какъв отговор?
— Онзи, който търсех. Каузата, предполагам. Нещо, в което да вярваш и да отстояваш — тя помълча за миг, после добави по-тихо. — Вярата.
— Тази на отец Феро.
Монахинята го погледна, но не каза нищо. Сивата й плитка беше започнала да се разплита. Тя я сплете отново, без да сваля очи от отец Кварт.
— Всички ние имаме някаква вяра — каза най-накрая. — това е нещо, от което всички много се нуждаем в обезкуражаващия край на този век, не мислите ли? Всички тези избухнали изгубени революции. Изоставените барикади. Героите, които се биха като един, сега са самотници, които се вкопчват в каквото могат. — Сините й очи с любопитство се спряха върху него. — Никога ли не сте се чувствал като една от онези пионки, забравени в ъгълчето на шахматната дъска, около които затихва шумът на битката? Те се опитват да останат по местата си, но се чудят дали все още имат цар, на когото да служат.
Докато обикаляха из църквата, Грис Марсала показа на Кварт единствената картина, която имаше някаква стойност: приписван с известно съмнение на Мурильо портрет на Девата, който висеше над входа на ризницата, точно до изповедалнята. После отидоха в криптата. Над мраморните стъпала, които се губеха надолу в тъмнината, имаше врата от лято желязо. Жената му обясни, че малки църкви като тази обикновено нямат крипта. „Богородица със сълзите“ обаче се радвала на специална привилегия. Тук почиват четиринадесет от херцозите Ел Нуево Естремо, като между тях има и някои, които са умрели, преди да е била построена църквата. След 1865 година криптата не се използва и членовете на семейството били погребвани в семейната гробница в Сан Фернандо. Единственото изключение била Карлота Брунер.
— Кой?
Кварт беше отпуснал ръка върху арката на входа за криптата, украсена с череп и кръстосани кости. Камъкът беше студен като лед.
— Карлота Брунер — каза Грис Марсала, изненадана от учудването му. — Пралелята на Макарена. Умряла в началото на столетието и била погребана тук, в криптата.
— Може ли да видим гробницата й?
Напрежението в гласа на Кварт, макар и прикрито, беше явно. Жената колебливо го погледна.