Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
— Разбира се — каза тя накрая и отиде да вземе връзка ключове от ризницата. Отключи портата и натисна старомодния ключ за осветлението. Прашна крушка хвърли мъждива светлина върху стълбите. Кварт трябваше да наведе глава, докато слизаше. Най-долу имаше малка квадратна площадка със стени, покрити с плоски камъни в три реда. Навсякъде имаше огромни петна плесен и въздухът беше изпълнен с миризмата й. На една от стените личеше мраморен герб с девиза „ODERINT DUM PROBENT“. „Да ме мразят, но да ме уважават“, преведе си той. Над герба имаше черен кръст.
— Четиринадесет херцози — каза Грис Марсала зад него.
Гласът й беше приглушен, сякаш мястото я караше да се чувства неловко. Кварт прочете надписите, издълбани върху камъните. Най-старият носеше датите 1472 — 1551. Родрига Брунер Де Лебрия, конкистадор и войн на Христа, първи херцог на Ел Нуево Естремо. Най-новият беше до вратата, между две празни ниши. В гробницата, заета от изследователи, държавници и воини, той беше единственият, който носеше името на жена.
КАРЛОТА ВИКТОРИЯ АМЕЛИЯ
БРУНЕР ДЕ ЛЕБРИЯ И МОНКАДА
1872–1910
Нека бог се смили над душата й!
Кварт прокара пръсти по издълбаните в мрамора думи. Беше напълно сигурен, че пощенската картичка в джоба му е била написана от същата тази жена, десет или дванадесет години, преди да умре. Различните събития и персонажи започваха да се подреждат по някакъв начин. А в средата им като кръстопът, стоеше църквата.
— Кой е бил капитан Халок?
Смутена, Грис Марсала наблюдаваше как пръстите на Кварт докосват името „Карлота“.
— Мануел Халок бил моряк от Севиля, който емигрирал в Америка в края на миналото столетие. Бил пират из Антилите, преди да изчезне в морето по време на войната между Испания и САЩ през 1898 година.
Кварт отново си спомни редовете от картичката: „Идвам тук, за да се моля за теб всеки ден и чакам да се върнеш.“
— Каква е била връзката му с Карлота Брунер?
— Тя полудяла заради него. Или по-скоро заради отсъствието му.
— Какво искате да кажете?
— Това, което казах — монахинята беше заинтригувана от интереса на Кварт. — Или мислите, че тези неща стават само в романите? Историята сякаш е излязла направо от някой евтин любовен сериал. Само че няма щастлив край. Момиче от аристократично семейство се опълчило срещу родителите си, а един млад моряк трънал да търси късмета си в чужбина. Семейството взело мерки да не си разменят писма. Младата жена не мърдала от прозореца и следяла със сърцето си всеки кораб, който минавал по Гуадалкивир — на свой ред Грис Марсала докосна камъка, но веднага отдръпна ръката си. — Не могла да го понесе и полудяла.
Кварт си представи останалите редове от картичката. „На святото място, където ти ми се закле в любов и ме дари с такова щастие.“ Изведнъж изпита силен порив да излезе навън, където слънцето щеше да прогони думите, обещанията и призраците, които той беше разбудил в тази гробница.
— Срещнали ли се някога?
— Да. През 1898 година, малко преди да избухне войната в Куба. Но тя не го познала. Вече никого не познавала.
— И какво направил той?
Очите на жената сякаш се вглеждаха в безбурно море.
— Върнал се в Хавана, точно навреме, за да вземе участие във войната. Но първо оставил годежния дар, който бил донесъл за нея. Двадесетте перли на „Богородица със сълзите“ — тях Мануел Халок събрал за огърлицата, която Карлота Брунер трябвало да носи на сватбата си — тя погледна за последен път към камъка. — Искала да се венчае в тази църква.
Излязоха от криптата и Грис Марсала заключи портата. После включи лампата до олтара, за да може Кварт по-добре да разгледа „Богородица със сълзите“. На гърдите на Девата имаше сърце, пронизано със седем ками, а по лицето й, между короната от звезди и синята мантия, бяха инкрустирани перлите на капитан Халок.
— Има нещо, което не разбирам — каза Кварт, като мислеше за липсата на марка върху картичката. — Преди малко казахте, че им попречили да получават писмата си. И все пак Мануел Халок и Карлота Брунер трябва да са си писали…
Какво е станало с писмата?
Монахинята се усмихна тъжно. Изглежда не й беше приятно да си припомня тази история.
— Макарена ми каза, че ще вечеряте с нея довечера. Попитайте я. Никой не знае повече от нея за трагедията на Карлота.
Тя угаси лампата и олтарът отново потъна в мрак.
Грис Марсала се изкачи отново на скелето, докато Кварт минаваше през ризницата. Вместо да излезе направо навън, той разгледа църквата. Много потъмняла и повредена картина, изобразяваща Благовещението, висеше на една от стените. Имаше също очукана статуя на свети Йосиф с малкия Исус, разпятие, два разкривени месингови свещника, огромен махагонов скрин и бюфет. Кварт застана в средата на помещението и се огледа, после започна да отваря чекмеджета напосоки. В тях имаше требници, църковна утвар, одежди. В бюфета намери два бокала, дарохранителница, старинен месингов съд за причастие и половин дузина филони. Затвори чекмеджетата, без да пипа нищо. Очевидно енорията не беше богата.