Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
И като стана дума за обзалагане, през последните двадесет и четири часа, игралните маси му бяха създали нови проблеми. След като плати на дон Ибраим и неговите приятели аванса от сто хиляди песети от трите милиона, които трябваше да получат за цялата работа, помощникът на Панчо Гавира се поддаде на изкушението да използва останалите два милиона и деветстотин хиляди в опити да подобри бедственото си финансово положение. Идеята му хрумна внезапно — рисковано прозрение, че има специални дни и този е един от тях. Имаше някаква доза мавритански фатализъм в андалуската му кръв. Щастието не чука на една и съща врата два пъти, освен ако не направиш нещо, за да привлечеш вниманието му. Това беше единственият съвет, който баща му му даде като малък, в деня преди да излезе за цигари и да избяга със съпругата на месаря. Така че, както ядеше тапас на бара, Перехил внезапно осъзна, макар да се движеше по ръба на пропастта, че ако не действа съобразно инстинкта си, през целия си живот ще съжалява, че не го е направил. Защото той, съюзникът на един от най-силните хора в банка „Картухано“ можеше да е всякакъв — мошеник, мъж, който се срамува от плешивостта си или комарджия, който би продал старата си майка, шефа си или бившата жена на шефа си срещу един талон за бинго, но само представата за звука на въртяща се рулетка го правеше смел като лъв. Ето защо същата вечер Перехил си сложи чиста риза и вратовръзка на морави и червени цветя и се запъти към казиното като грък към Троя. Почти успя и това говори много за интуицията му като постоянен посетител на игралните маси. Но както е казал Сенека, каквото не е писано, няма да стане. А може никога да не е казвал такова нещо. Двата милиона и деветстотинте хиляди отидоха при другите три милиона. Така че Селестино Перехил остана без стотинка и сенките на Циганина Майрена и Пилето Муелас надвиснаха над него като черен облак.
Той стана и закрачи из малкия си кабинет, пълен с фотокопирни машини и хартия, два етажа над този на шефа му, с изглед към Аренал и Гуадалкивир. Оттук можеше да види Златната кула, моста „Сан Телмо“ и двойките, които се разхождаха край реката. Макар и по риза и с включен климатик, не можеше да диша. Затова отиде да вземе бутилката и малко лед и пресуши чаша уиски на един дъх. Чудеше се колко още ще може да изкара по този начин.
Една изкусителна идея взе да се оформя в ума му. Нищо определено все още, но можеше да му осигури известна ликвидност и време да си поеме дъх. Пак щеше да си играе с огъня, но истина беше, че нямаше особен избор. Главното беше да се убеди, че Панчо Гавира никога няма да открие, че помощникът му играе двойна игра. Ако Перехил успееше да запази в тайна как историята е стигнала до пресата, тази работа можеше да му донесе още много пари. Високият свещеник беше много по-фотогеничен от Коро Маестрал.
Докато бавно обмисляше идеята, той отиде до бюрото и потърси тефтерчето си с адреси. Пръстът му намери телефона, който и преди беше избирал. Изведнъж той рязко затвори тефтерчето, сякаш се бореше с изкушението. „Ти си долен плъх“, каза си с искреност, твърде нехарактерна за неговия тип. Но бившият детектив не се безпокоеше за морала си, а защото знаеше, че някои лекарства, когато са предозирани, могат да те убият. Макар че дълговете също могат да станат причина за смъртта ти, особено ако са за сметка на най-опасния лихвар в Севиля. Затова, след като отново претегли нещата, той отвори тефтерчето и намери номера на списание „Q&S“. Какво има да губя, помисли си. Някога някой беше казал, че предателството е просто въпрос на време, а за Перехил времето изтичаше. Но не беше честно да наричат това предателство. Той просто се опитваше да оцелее.
— Какво правите тук?
Не бяха задържали отец Оскар достатъчно дълго в двореца на архиепископа. Сега той стоеше в коридора с враждебен вид и препречваше пътя на Кварт. Пратеникът се усмихна студено, като с мъка прикри раздразнението и объркването си.
— Просто оглеждах наоколо — каза той.
— Така изглежда.
Отец Лобато продължи да кима, сякаш отговаряше на собствените си въпроси. Носеше черна тениска с якичка, сиви панталони и спортни обувки. Кожата му беше бледа, макар че в момента беше поруменял от тичането по стълбите. Беше значително по-нисък от Кварт и не изглеждаше много силен. Външността му (от автобиографията му Кварт знаеше, че е на 26 години) подсказваше, че прекарва повече време над книгите, отколкото във физически упражнения. Но изглеждаше ядосан, а Кварт знаеше, че никога не бива да подценяваш човек в такова състояние. Очите зад очилата бяха изпълнени с ярост, русата коса падаше върху челото му, а юмруците му бяха стиснати.