Севилското причастие
- Автор: Перес-Реверте Артуро
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Александрова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Севилското причастие». Краткое содержание книги:
Полусрутената барокова църква се намира в старинния център на Севиля и трябва да бъде разрушена. Но двама от най-яростните застъпници на унищожението й са загинали наскоро при тайнствени обстоятелства. Нещастни случаи ли са отнели живота им — или убийства? Ватиканът незабавно изпраща отец Лоренцо Кварт, изискан и невероятно привлекателен свещеник от тайните служби на папската държава, за да проучи случая.
В Севиля отец Кварт бива въвлечен в сблъсъка между застъпниците и противниците на църквата — суровият и консервативен свещеник на „Богородица със сълзите“, който се радва на безрезервната преданост на енориашите си; младият и амбициозен вицепрезидент на севилската банка „Картухано“, чиито интереси налагат унищожението на старата постройка; неговата съпруга Макарена — съвършена андалуска красавица и потомствена аристократка, чиято фамилия е тясно свързана с историята на църквата; майката на Макарена, херцогиня Нуево Естремо, елегантна възрастна дама, която страда от безсъние и е пристрастена към кока-колата; както и Онорато Бонафе, нечистоплътен репортер от клюкарско списание, чиято цел е да въвлече по възможност всички тях в скандал.
Отец Кварт постепенно бива оплетен от очарованието на Севиля — и от красотата на Макарена. Дните на старата църква са преброени, а той все повече се разкъсва между интересите на двата лагера и влиза в противоречие със свещеническите си обети.
„…ти, аз и другите като нас твърде отдавна се отдалечихме от свещеническия си дълг. Изгубихме връзка с хората, които ни свързват с Бога. Превърнахме Вярата в интелектуална концепция, безплодно утвърждаване на религията, защото не я виждаме да се проявява в живота на обикновените хора. Забравихме съжалението, страха и любовта… Работим заради канона, а не от милосърдие.“
Остави обратно романа и провери телефона. Беше свързан неподвижно, по старомодния начин. Нямаше къде да се включи модем. Излезе от стаята, като остави вратата точно както я беше заварил, под ъгъл от 45 градуса, и тръгна по коридора към спалнята, която предположи, че е на отец Феро. Миришеше на застояло, на свещеническа самота. Стаята беше съвсем обикновена, с прозорец, който гледаше към площада. Имаше желязно легло с разпятие над него и гардероб с огледало. Видя на нощното шкафче молитвеник, а на пода — чифт стари чехли и нощно гърне. Усмихна се. В гардероба намери черен костюм и расо в не по-добро състояние от онова, което отец Феро носеше всеки ден, няколко ризи и бельо. Една от малкото лични вещи беше жълтеникава фотография в дървена рамка. На нея се виждаха мъж и жена — приличаха на селяни, облечени в неделните си дрехи — които стояха до един свещеник. Въпреки черната коса и сериозното младежко лице, Кварт лесно разпозна свещеника на „Богородица със сълзите“. Снимката беше много стара и избледняла. Сигурно беше правена преди четиридесет години. Изразът на тържествена гордост върху лицата на мъжа и жената, на чиито рамене младият духовник беше сложил ръце, подсказваше, че снимката е била направена в чест на ръкополагането му.
Другата спалня, без съмнение беше на Оскар Лобато. На стената имаше литография на Йерусалим, гледан от Маслинения връх и плакат от „Волния ездач“ с Питър Фонда и Денис Хопър на мотоциклети. Кварт видя също ракета за тенис и чифт спортни обувки в ъгъла. Нямаше нищо интересно нито на нощното шкафче, нито в гардероба, затова претърси бюрото до прозореца. Намери няколко листа хартия, книги по теология, история на Църквата, „Моралната доктрина“ на Ройо Марин, „Патристика“ на Алтанер, петте тома на „Мysterium Salutis“, обемното есе „Свещеници“ от Йожен Друърман, електронен хронометър за шах, пътеводител на Ватикана, пакетче антихистаминови хапчета и старо издание на едно от приключенията на Тинтин, „Скиптърът на Отокар“. А в чекмеджето като награда за търпението си откри двадесет страници върху свети Йоан Кръстител, разпечатани с шрифт New Courier, както и пет пластмасови кутийки с дискети.
Можеше да е Висперас, можеше и да не е. Това беше доста неубедително доказателство. Трябваше да прегледа доста материали, осъзна раздразнен Кварт, докато набързо преравяше кутиите. Налагаше се да намери начин да се върне и копира съдържанието на дискетите върху хард диска на лаптопа си, за да може по-късно на спокойствие да ги претърси за улики. Копирането щеше да му отнеме час, затова трябваше да намери друг начин да отстрани свещениците от пътя си.
Усещаше горещината на слънцето през завесите и се потеше под лекото си черно сако от тънък вълнен плат. Попи челото си с хартиена кърпичка, после я смачка на топка и я сложи в джоба си. Върна дискетите на мястото им и затвори чекмеджето, като се чудеше къде държи отец Оскар компютъра си. Един хакер имаше нужда от много мощен компютър, свързан с леснодостъпна телефонна линия, както и от допълнително оборудване. В това жилище нямаше такива възможности. Независимо дали беше Оскар Лобато или някой друг, очевидно Висперас не беше се свързал оттук.
Кварт се огледа нерешително. Време беше да си тръгва. И точно когато погледна часовника си, дочу стъпки, които се изкачваха. Изведнъж разбра, че проблемите му едва сега започват.
Перехил затвори и замислено се загледа в телефона. Дон Ибраим току-що му беше позвънил от един бар близо до църквата, за да направи поредния си доклад за движението на всеки от героите на тази история. Лъжливият адвокат и помощниците му приемаха задачата си много сериозно. Даже твърде сериозно, според Перехил. Беше му омръзнало да му се обаждат на всеки половин час и да му докладват, че този свещеник току-що си е купил вестник, или онзи свещеник седи на терасата на бар „Ларедо“ и се наслаждава на вечерния въздух. Дотук единствената ценна информация беше, че Макарена Брунер се е срещнала с емисаря от Рим в хотел „Доня Мария“. Отначало Перехил посрещна новината с недоверие, а после с някакво очаквано удовлетворение. Обзалагаше се, че от това ще излезе нещо интересно.