Десет приключения на Лиско
- Автор: Априлов Борис
- Язык: болгарский
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Десет приключения на Лиско». Краткое содержание книги:
— За да можем да си проведем разговора.
— Ей, хапльо, не го усуквай!… Гладен съм… Бързам!
— Виждате ли — рече Лиско, — хем бързате, хем искате да разговаряме.
— Не искам да разговаряме, а да ми кажете откъде мина Червената шапчица!… Иначе ще изям вас.
— Лиско, толкова ли не разбираш — намеси се Мокси. — Чичо Вълк иска да знае накъде изчезна Червената шапчица, да я изяде.
— Защо не му кажеш ТИ? — запита Лиско.
— Че той не пита мен, а теб.
— И то от половин час! — кипна вълкът.
— Е, тогава признавам — отвърна Лиско.
— Какво признаваш? — запита вълкът.
— Че питате мен.
— Отговори де!…
— Какво да отговоря?
— Откъде мина ОНАЯ?
— Да!
— Какво ДА?
— Питате и отговарям.
— Аааа! — ядоса се вълкът. — Така ли?… Започвам да ям!… Лиско видя от дънера как триото започна отново да трепери, но каза спокойно:
— Голяма работа.
Вълкът се замисли отново. Първо, не вярваше на ушите си, второ, не бе за вярване.
— Каза ли нещо? — запита той.
— Да.
— Какво точно?… Това, което чух, или това, което помислих, че съм чул?
— Да.
— Първото или второто?
— Аха!
— Значи — изгърмя гласът на вълка — ще се ядем!
Димби, Домби и Мокси заплакаха с глас. Лиско ги чу, но
каза:
— Голяма работа!
— Какво? — подскочи вълкът.
— И други са ме яли, и пак съм си жив! — отвърна Лиско, а триото заплака още по-силно. Без да обръща внимание на вълка, Лиско им извика: — Защо плачете, глупаци?
— За да не ни изяде! — отвърна Домби.
— Ей! — обърна се към лисичето вълкът.
— Оставете ме! — отвърна троснато Лиско. — Не виждате ли, че им се карам?..
— Добре — съгласи се вълкът.
— Защо плачете, глупаци такива? — извика повторно Лиско. — За да не ви изядат ли?… Че той, вълкът, да не е луд… да яде вас при наличието на такава крехка Червена шапчица?… Нали, чичо Вълк?
— Да! — отвърна вълкът. — Откъде мина?
— Видяхте ли? — обърна се към тримата Лиско. — Той си знае рабо…
— По коя пътека тръгна Червената шапчица! — вбеси се вълкът. — Искам да знам!… За да мина по другата, понеже трябва да стигна преди нея, да изям бабата, да й взема очилата, да поставя забрадката й на главата си, да легна в леглото, да се завия и щом влезе Червената шапчица, като ме запита защо ти са големи зъбите, да й отговоря и да я схрускам сладко!… Сума работа ме чака, а вие ме бавите…
— Умирам да присъствувам! — възкликна Лиско.
— Казвай! — Вълкът, който предвкусваше изяждането на Червената шапчица, ставаше все по-нетърпелив. — По коя пътека мина тя?
— Да си спомня — започна да си спомня Лиско. — Аха, да… Тя мина по дългата пътека.
— Идеално! — зарадва се вълкът. — А пък аз ще мина по късата!… Коя е късата пътека?
— Това го знае всеки — рече Лиско.
— Добре… Коя е?
— Ето я!…
— Тръгвам!…
Най-после тръгна, Димби, Домби и Мокси си отдъхнаха, но вълкът се върна неочаквано и ги заоглежда.
— Бе като ви гледам такива мънички, хрупкави и събрани на едно място — започна той, — викам си, защо да не изям първо вас, а после Червената шапчица, за десерт?… Пак ли се разтреперахте?… Успокойте се, да ви разгледам добре… Ей, чудя се от кого да започна!…
Димби, Домби и Мокси се разплакаха.
— Успокойте се, да ви разгледам! — заповяда вълкът.
— Не ни разглеждайте — отвърна Лиско. — Ще ви разкажа какво представляваме… Номер едно — Мокси!… Както и да го въртиш, както и да го сучеш — магаре!
— Абсолютно магаре! — призна си Мокси. — Знаете ли какво е магаре?
— Ще се запъне на гърлото ви — продължи Лиско — и ни напред, ни назад. Ще се задавите и ще пукнете като идиот!
— Кой тоз?
— Вие… кой!… Ще пукнете като последен глупак и идиот!
— Тук си прав — отвърна вълкът. — Продължавай!
— Този тук е Димби. Я има, я няма четвърт порция.
— Толкоз! — съгласи се Димби. — Дори по-малко.
— Добре — отвърна вълкът и погледна към Домби. — А този, дебеличкият?
— Глупости!
— Какво? — учуди се вълкът. — Защо глупости?
— Боже мой, това е Домби!…
— Какво като е Домби?
— Да не сте луд?
— Не разбирам — рече вълкът. — Дебеличък, закръглен, какво като е Домби?
— Ха-ха! — засмя се Лиско и махна небрежно с лапа. — Само някой луд или кръгъл глупак и идиот като… Щях да кажа като вас… Само той може да се хвърли в такава авантюра!… Вижте му обущата!… Връзките им се развързват трудно. Ха сте започнали да ги развързвате, ха сте станал кръгъл и тъп глупак, защото ще ви отнемат най-малко три часа.
— Изобщо не се развързват! — поясни Домби.
— Видяхте ли?… А искате да го ядете…
— Да видя — предложи вълкът и огледа внимателно обущата. — Прав си… А тебе?…