Последната империя
- Автор: Сандърсън Брандън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Юлиян Стойнов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Последната империя». Краткое содержание книги:
Но се провалил.
— Да — съгласи се Бриз. — Но за това се изисква доста сериозен прецедент. Нещо, заради което лорд Владетеля да мобилизира целия гарнизон. И което не е чак толкова опасно, че да прати колосите.
— Бунт в някой от близките градове? — предложи Хам.
— Това ни връща на предишния проблем — възрази Келсайър. — Ако не можем да вдигнем тукашните скаа на бунт, няма да успеем и в други градове.
— А ако опитаме с някаква измама? — рече Хам. — Нали ще разполагаме със солидни сили. Нека се престорят, че нападат някой съседен град. Може би лорд Владетеля ще прати гарнизона да го защити?
— Съмнявам се — отвърна Бриз. — Не и ако така ще остави Лутадел без защита.
Отново настъпи мълчание. Вин вдигна очи и видя, че Келсайър продължава да я наблюдава.
— Какво? — попита той. — Казвай де.
Тя сведе поглед, после тихо попита:
— На какво разстояние са Хатсинските ями?
Всички се обърнаха към нея като един.
Пръв се разсмя Бриз.
— О, това вече е наистина хитро. Благородниците не знаят, че в Ямите се добива атиум, и лорд Владетеля няма да посмее да вдигне шум — не и без да разкрие колко са важни те за него. А това значи колосите.
— И без това няма да пристигнат навреме — рече Хам. — Ямите са само на няколко дни път. Ако се окажат под заплаха, лорд Владетеля ще трябва да реагира бързо. А единствената значителна сила, с която разполага, е гарнизонът.
Келсайър се усмихна доволно.
— А не е необходима кой знае каква армия, за да бъдат нападнати Ямите. Хиляда души ще свършат работа. Пращаме ги да атакуват, гарнизонът напуска града и ние влизаме с останалите сили. Докато гарнизонът разбере, че е бил измамен, вече ще е късно да ни спрат.
— Въпросът е, ще успеем ли да задържим града? — попита тревожно Йеден.
Хам кимна ентусиазирано.
— С десет хиляди скаа мога да задържа този град срещу гарнизона. Лорд Владетеля ще бъде принуден да прати колосите.
— А ние ще разполагаме с неговия атиум — посочи Келсайър. — Големите къщи няма да са в позиция да ни спрат — ще са отслабени от вътрешните боричкания.
Доксон драскаше трескаво в тефтерчето.
— Но ще трябва да използваме пещерите на Йеден. Те са достатъчно близо и до двете цели и са малко по-близо до Лутадел, отколкото до Ямите. Ако разположим армията там, тя ще стигне града, преди гарнизонът да се прибере от Ямите.
Келсайър кимна.
Доксон продължаваше да пише.
— Ще трябва да подсигурим припаси в пещерите. Дали да не отскоча да проверя какви са условията?
— И как ще закараме войниците там? — попита Йеден. — Това е на седмица път от града — на скаа не се разрешава да пътуват сами.
— Имам човек, който ще ни помогне за това — отвърна Келсайър и написа под „Лутаделският гарнизон“ „нападение на Хатсинските ями“. — Един приятел, който ще ни осигури прикритие. Превозва товари с ладии на север.
— Ако въобще успееш да събереш толкова голяма армия — рече Йеден. — Десет хиляди души са сериозна сила, но все още очаквам да чуя как ще го постигнеш. Вече ти казах за проблемите ни, докато се опитвахме да бунтуваме хората в Лутадел.
— За момента подкрепата на масите не ни трябва — отвърна Келсайър. — Достатъчен е малък процент от тях — в Лутадел и околностите има поне един милион работници. Всъщност това ще е най-лесната част от плана, тъй като сред нас е един от най-великите Усмирители на света. Бриз, разчитам на теб и на твоите аломанти да ни осигурите достатъчно новобранци.
Бриз сръбна от виното.
— Драги Келсайър, ще ми се да не използваш изрази като „осигурите“, когато става въпрос за мен и моите приятели. Аз просто окуражавам хората.
— А ще можеш ли да ни окуражиш цяла армия? — попита Доксон.
— С колко време разполагам? — попита Бриз.
— Една година — отвърна Келсайър. — Планът трябва да се задейства идната зима. Ако лорд Владетеля ще ни напада, докато сме зад стените на собствената му столица, най-добре ще е това да стане през зимата.
— Десет хиляди мъже — повтори Бриз с усмивка, — събрани сред лишено от ентусиазъм население за по-малко от година. Това си е истинско предизвикателство.
Келсайър се засмя.
— Тъкмо работа за теб. Започнете в Лутадел, после се прехвърлете към околните градове. Трябват ни хора, които не живеят много далече от пещерите.
Бриз кимна.
— Освен това ще са ни нужни оръжия и припаси — добави Хам. — И трябва да обучим тези хора.
— Вече имам план откъде да намерим оръжие — обясни Келсайър. — Ще можете ли да съберете хора, които да се заемат с обучението?