Мъртви в Далас
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви в Далас». Краткое содержание книги:
Суки има голямо желание да помогне за разкриване убиеца на Лафайет, но Ерик моли нея и Бил да заминат за Далас, за да намерят безследно изчезнал вампир. Младата жена е задължена на Ерик и приема да участва в начинанието. Само че при едно условие: нито едно човешко същество да не пострада. Но по-лесно е да се даде обещание, отколкото да се изпълни. Особено когато наоколо има вампири, жадни за истинска кръв.
— Дойдох да проверя дали бих могъл да помогна с нещо.
— Но защо си станал толкова рано?
— Аз съм много стар — учтиво отвърна той. — Старците се задоволяват с много по-малко сън от младите.
Поли се засмя.
— Сара — изчурулика тя. — Годфри е буден!
— Привет, Годфри! — радостно възкликна Сара. — Вълнуваш ли се? Напълно те разбирам!
Сякаш не говореха на хилядолетен вампир, а на малко момченце в навечерието на рождения му ден.
— Мантията ти е готова — каза Сара. — Всичко е тип-топ!
— Ами ако променя решението си? — попита Годфри.
Настъпи дълго мълчание. Стараех се да дишам много бавно и тихо. Колкото повече притъмняваше, толкова по-реални ставаха шансовете ми за измъкване. Поне в собствената ми глава.
Ако можех да се обадя по телефона… Хвърлих поглед към бюрото в кабинета. Върху него имаше телефон. Но дали на останалите апарати в сградата щеше да светне бутон, че линията е заета? Не исках да рискувам.
— Променил си решението си? Нима? — попита Поли. Звучеше много ядосана. — Нали си спомняш, че ти сам ни потърси? Разказа ни за греховния си живот, за срама, който тежи на плещите ти заради всички убити от теб деца… и заради други твои дела. Променило ли се е нещо?
— Не — замислено отвърна Годфри. — Нищо от казаното не се е променило. Но не виждам причина да въвличаме хора в моето жертвоприношение. Смятам, че Фарел сам трябва да намери начин за помирение с Бог. Не бива да посреща слънцето против своята воля.
— Трябва да извикаме Стив — прошепна Поли на Сара.
После се чуваше само гласът на Поли и аз предположих, че Сара е влязла обратно в кабинета, за да звънне на Стив.
Една от лампичките на телефона светна. Да, правилно предполагах. Щяха да разберат, ако звъннех по телефона.
Поли се мъчеше да налее разум в главата на Годфри. Самият той почти не говореше и аз нямах никаква представа какво се случваше в мислите му. Стоях безпомощно облегната на стената и се надявах, че никой няма да влезе в стаята, че никой няма да слезе долу и да вдигне Братството по тревога и че Годфри няма да промени решението си.
Помощ, казах наум. Само ако можех да потърся помощ чрез телепатия!
Внезапно ми хрумна идея. Изпънах гръб и се опитах да остана права, без да се подпирам на стената, макар че краката ми все още трепереха от страх, а коляното и лицето ми туптяха от адска болка. Можех поне да опитам да се свържа с някого. Например с Бари, пиколото. Току-виж съм успяла! Нали и той притежаваше телепатични способности. Може би щеше да ме чуе. Не че някога бях правила подобен опит — но аз и не познавах други телепати досега, нали? Положих огромно усилие да се концентрирам и да установя комуникационен канал между мен и Бари. Предположих, че е на работа, тъй като горе-долу по това време пристигнахме от Шривпорт предишната нощ. Представих си местоположението си на картата, която проучихме заедно с Хюго — той очевидно се е преструвал, че не знае къде се намира Центърът, — и стигнах до извода, че се намирам в югозападна посока от хотела.
Предстоеше ми да нагазя в съвършено непозната територия. Концентрирах енергията си и мислено я оформих в топка. За момент се почувствах изключително нелепо, но трябваше да опитам, ако исках да се измъкна от този затвор. Насочих мислите си към Бари. Не знам как точно го направих, но очевидно името и местоположението му бяха достатъчни като информация.
Реших да започна от най-лесното.
— Бари, Бари, Бари, Бари…
— Какво искаш? — Гласът му трепереше от уплаха. За пръв път му се случваше подобно нещо.
— И на мен ми е за пръв път, спокойно. — Надявах се, че звуча бодро и уверено. — Имам нужда от помощ. В голяма беда съм.
— Коя си ти?
Добър въпрос. Ама че съм глупава.
— Аз съм Суки, блондинката, която дойде снощи в хотела с тъмнокосия вампир. Стаята ни е на третия етаж.
— Онази с големите гърди? О, извинявай.
Поне се извини.
— Да, същата, с големи гърди и гадже.
— Добре, какво искаш?
Предавам диалога ни ясно и стегнато, но ние не разговаряхме чрез думи, а си изпращахме нещо като емоционални телеграми и образи.
Опитах се да измисля как точно да му обясня положението, в което се намирах.
— Свържи се с моя вампир веднага щом се събуди.
— И?
— Кажи му, че съм в опасност. Опасност — опасност — опасност…
— Добре, добре, разбрах. Къде?
— В църква. — Реших, че това е достатъчно добро обяснение за Центъра на Братството. Не знаех как другояче да го предам на Бари.
— Той знае ли къде?
— Знае. Кажи му да слезе по стълбите.
— Това… наистина ли се случва? Нямах представа, че има и други като мен.