Мъртви в Далас
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви в Далас». Краткое содержание книги:
Суки има голямо желание да помогне за разкриване убиеца на Лафайет, но Ерик моли нея и Бил да заминат за Далас, за да намерят безследно изчезнал вампир. Младата жена е задължена на Ерик и приема да участва в начинанието. Само че при едно условие: нито едно човешко същество да не пострада. Но по-лесно е да се даде обещание, отколкото да се изпълни. Особено когато наоколо има вампири, жадни за истинска кръв.
— Наистина се случва. Моля те, помогни ми.
Усещах как в главата на Бари се блъскаха куп противоречиви емоции. Страхуваше се да говори с вампир; опасяваше се, че работодателите му можеха да го уволнят заради „повредения му мозък“; вълнуваше се, че е срещнал себеподобен. Но най-много от всичко го тревожеше онази част от него, която отдавна го плашеше и изумяваше. Познавах всички тези чувства.
— Всичко е наред, разбирам те напълно — казах му аз. — Нямаше да те моля, ако не ме грозеше смъртна опасност.
Връхлетя го нова вълна от страх. Страх от собствената му отговорност за моята безопасност. Не биваше да добавям последното изречение.
И после — незнайно как — Бари успя да издигне тънка преграда помежду ни и намеренията му си останаха загадка за мен.
Докато „разговарях“ с Бари, ситуацията в коридора бе претърпяла развитие. Заслушах се отново и долових гласа на Стив. Той също се опитваше да вразуми Годфри съвсем приятелски.
— Виж какво, Годфри — тъкмо казваше той, — ако не си искал да правим това, просто трябваше да ни кажеш. Ти изяви желание, ние се ангажирахме с изпълнението и започнахме подготовката с увереността, че ще удържиш на думата си. Многобройната ни публика ще бъде много разочарована, ако не изпълниш своята роля в ритуала.
— Как ще постъпите с Фарел? А с онези двама човеци — Хюго и блондинката?
— Фарел е вампир — каза Стив, все така търпелив и любезен. — Хюго и блондинката гравитират около вампирите. Те също трябва да посрещнат слънцето, завързани за вампир. Каквато е орисията им в живота, такава трябва да е и в смъртта.
— Аз съм грешник и съм наясно с това. Покаял съм се и когато умра, душата ми ще отиде при Бог — каза Годфри. — Но Фарел не го знае. Когато умре, той няма да получи шанс за опрощение. Мъжът и жената също няма да имат възможност за разкаяние. Нима е справедливо да ги убием и да ги обречем на вечни мъки в ада?
— Трябва да влезем в кабинета ми — решително каза Стив.
И чак тогава осъзнах, че именно това е целял Годфри през цялото време. Чу се тътрене на крака, последвано от крайно любезния глас на Годфри:
— След вас.
Искаше да е последен, за да може да затвори вратата след себе си.
Вече не носех перука и — слава богу — усещах косата си суха, а не подгизнала от пот. Висеше по раменете ми на отделни кичури, защото тихичко я освобождавах от фибите, докато слушах разговора. Имах нужда да си намеря някакво занимание, докато чаках да се реши съдбата ми. Напъхах фибите в джоба си, прокарах ръка през остатъците от някогашната си прическа и се приготвих да си плюя на петите.
Надникнах внимателно в коридора. Да, вратата на Стив беше затворена. Излязох на пръсти от тъмната стая, свърнах вляво и продължих към вратата на храма. Натиснах внимателно бравата и бавно отворих вратата. Прекрачих прага на потъналата в сумрак църква и тръгнах по пътеката. През големите прозорци се процеждаше бледа светлина, която ми помагаше да виждам къде стъпвам и да не се блъскам в пейките.
Точно тогава от другото крило се разнесоха гласове, които ставаха все по-силни. Лампите в храма светнаха. Отскочих светкавично настрана и залегнах под пейките. Влезе семейство с малко момиченце, което се вайкаше, че е пропуснало любимото си телевизионно шоу заради тази тъпа сбирка.
Съдейки по звука, момиченцето получи шляпване по дупето, а баща й занарежда, че е голяма късметлийка, задето ще види с очите си удивително доказателство за божията сила. Че ще види на живо спасението на една грешна душа.
Запитах се дали този баща действително осъзнаваше, че духовният им водач е подготвил за паството си представление, по време на което ще бъдат изгорени на клада двама вампири и поне към единия от тях ще има завързан човек, който ще умре в пламъците заедно с него. Чудех се какво ли щеше да се случи с психиката на малкото момиченце след това „удивително доказателство за божията сила“.
За мое изумление, те подредиха спалните си чували до отсрещната стена на храма и продължиха да си говорят. В това семейство поне комуникацията не куцаше. Освен малкото мрънкало там имаше и още две по-големи деца — момче и момиче, — които се дразнеха един друг като куче и котка. Нищо необичайно.
Чифт малки червени обувки изтрополи покрай моя ред от пейки и изчезна през вратата към крилото на Стив. Запитах се дали групата в кабинета му продължаваше дискусията си.
Няколко секунди по-късно същите тези крачета отново ме подминаха, само че този път доста по-бързо. Интересна работа.
Изчаках още няколко минути, но нищо друго не се случи.
Оттук нататък щяха да прииждат все повече хора. Нямах избор — сега или никога. Измъкнах се изпод пейката и се изправих. Имах късмет, че не гледаха към мен и не видяха откъде точно изникнах. Запътих се енергично към двойната врата в дъното на църквата. По внезапно настъпилото мълчание разбрах, че са ме забелязали.