Мъртви в Далас
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви в Далас». Краткое содержание книги:
Суки има голямо желание да помогне за разкриване убиеца на Лафайет, но Ерик моли нея и Бил да заминат за Далас, за да намерят безследно изчезнал вампир. Младата жена е задължена на Ерик и приема да участва в начинанието. Само че при едно условие: нито едно човешко същество да не пострада. Но по-лесно е да се даде обещание, отколкото да се изпълни. Особено когато наоколо има вампири, жадни за истинска кръв.
Не знаех дали Хюго разбира какво точно прави, но аз се опитах да изглеждам като пребита от бой. Изобщо не ми беше трудно.
— Хрумна ми една идея — каза Гейб. — Малко ми е скучно тук долу, а не очаквам Сара или Стив — та дори и старата Поли — да ни удостоят с присъствието си в близко бъдеще. Имаме още един затворник тук, Хюго, който сигурно ще ти се зарадва, Фарел. Срещал си го в щабквартирата на сатанинските изчадия, нали?
— Да — отвърна Хюго. Изглеждаше неприятно изненадан от този обрат в разговора.
— Не можеш да си представиш колко ще ти се зарадва. Освен това е гей. Кръвопиец педал! Той се събужда раничко, защото сме дълбоко под земята. Та ми хрумна да те преместя при него, докато аз се позабавлявам тук с женската предателка. — И Гейб ме дари с усмивка, от която ми се обърнаха червата.
Лицето на Хюго доби вид на картина. Истинска картина. Веднага ми хрумнаха няколко подходящи фрази за отговор, но реших да си спестя съмнителното удоволствие. Трябваше да пазя силите си.
Погледнах красивото лице на Гейб и веднага се сетих за една от любимите поговорки на баба.
— Красотата е в делата — измърморих аз и се заех с болезнената задача да се изправя на крака. Те може и да не бяха счупени, но върху лявото ми коляно вече синееше огромен оток.
Зачудих се дали двамата с Хюго бихме могли да се справим с Гейб, но миг след това Мистър Мускул нахълта в стаята въоръжен с пистолет и с някакъв черен, зловещ на вид предмет, вероятно електрошоков пистолет.
— Фарел! — извиках. Ако беше буден, щеше да ме чуе. Вампир е все пак.
Гейб подскочи от изненада и ме изгледа подозрително.
— Да? — чу се дълбок глас от съседната стая. Последва дрънчене на вериги. Сребърни, разбира се. Иначе вампирът отдавна да е изтръгнал вратата от пантите.
— Стан ни изпрати! — провикнах се аз и Гейб веднага ме зашлеви с опакото на ръката си. Главата ми се удари в стената и от гърлото ми се изтръгна нещо средно между писък и стенание.
— Млъквай, кучко! — изрева Гейб. Държеше пистолета насочен срещу Хюго, а електрошоковия — на няколко сантиметра от мен. — Хайде, адвокате, излизай в коридора. И стой далече от мен, чуваш ли?
Хюго, облян в пот, се провря покрай Гейб и излезе отвън. Трудно схващах какво точно се случваше, но забелязах, че Гейб се приближи много близо до Хюго, за да отвори килията на Фарел. И тъкмо когато си мислех, че е достатъчно далече от мен и мога да избягам, той нареди на Хюго да затвори вратата на моята стая и Хюго се подчини, въпреки че клатех глава като обезумяла.
Мисля, че злочестият адвокат дори не ме видя. Беше изцяло погълнат от себе си. Мислите му представляваха пълен хаос, а всичко вътре в него се рушеше. Опитах се да му помогна, давайки на Фарел да разбере, че сме пратеници на Стан, което значително увеличаваше шансовете на Хюго за оцеляване. Но Хюго беше твърде уплашен или твърде обезверен, или твърде засрамен, за да защити собственото си достойнство. Чудех се защо изобщо изпитвам желание да помогна на този предател! Ако не бях държала ръката му и не бях видяла образа на детето му, нямаше да го направя.
— Няма страшно, Хюго — казах. Лицето му се появи за миг в прозорчето — изпито от тревога и бяло като платно — и после изчезна. Чу се отваряне на врата, подрънкване на вериги и накрая резето изщрака.
И така, Гейб прати Хюго в килията на Фарел, без да му мигне окото. Поех дълбоко въздух няколко пъти и взех единия от двата стола — пластмасов, с метални крака, от онези, които се използват на събрания, в класни стаи и в църкви. Държах го като дресьор на лъвове, с краката напред. Друго оръжие нямах. Сетих се за Бил и сърцето ми се сви от мъка. Така ми се искаше брат ми Джейсън да е до мен в този момент. Отдавна не ми се беше случвало да изпитвам нужда от подкрепата му.
Вратата се отвори. Влезе Гейб, с усмивка на лицето. Противна усмивка. Сякаш цялата грозотия в душата му прозираше през устата и очите му. Той действително възнамеряваше да се позабавлява.
— Наистина ли си въобразяваш, че това столче ще те опази? — попита той.
Нямах никакво желание нито да разговарям с него, нито да слушам съскането на змиите в главата му. Заключих съзнанието си и се подготвих за атака.
Държеше електрошоковия пистолет в ръка, а другия — в кобура. Но тъй като се чувстваше господар на положението, прибра и него в кожения калъф, закрепен от лявата страна на колана му. Хвана краката на стола и взе да го клати наляво-надясно.
И в този момент аз се хвърлих напред.
Дойде му като гръм от ясно небе и почти успях да го избутам през вратата, но в последния момент той успя да извърти стола настрана и металните му крака се заклещиха в касата. Гейб опря гръб на отсрещната страна в коридора, задъхан и с пламнало от ярост лице.