Мъртви в Далас
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви в Далас». Краткое содержание книги:
Суки има голямо желание да помогне за разкриване убиеца на Лафайет, но Ерик моли нея и Бил да заминат за Далас, за да намерят безследно изчезнал вампир. Младата жена е задължена на Ерик и приема да участва в начинанието. Само че при едно условие: нито едно човешко същество да не пострада. Но по-лесно е да се даде обещание, отколкото да се изпълни. Особено когато наоколо има вампири, жадни за истинска кръв.
— Кучка! — просъска той и отново се хвърли срещу мен, като този път се опита да изтръгне стола от ръцете ми. Но както вече казах — пила съм вампирска кръв, и не му позволих да се докопа нито до стола, нито до мен.
Не видях кога е извадил електрошоковия пистолет от калъфа, но ръката му се плъзна като змия през стола и оръжието докосна рамото ми.
Не изгубих съзнание, както очаквах, но паднах на колене, без да изпускам стола от ръцете си. Докато се опитвах да осъзная какво се случва с мен, той го издърпа рязко измежду пръстите ми и ме блъсна назад.
Нямах сили да мърдам, но все още можех да викам и да стискам здраво крака. И го направих.
— Млъквай! — изкрещя той и започна да ме опипва. Ясно усещах, че предпочита да съм в несвяст. Щеше да му достави удоволствие да ме насилва, докато съм в безсъзнание. Всъщност точно това го възбуждаше най-много от всичко.
— Не обичаш жените си будни, а? — изпъшках аз. — Нали?
Разкъса блузата ми.
От съседната стая се разнесе гласът на Хюго. Пищеше до небесата, сякаш това можеше да помогне. Забих зъби в рамото на Гейб.
Той отново ме нарече кучка; очевидно не можеше да се похвали с богат речник. Вече беше разкопчал панталона си и се опитваше да запретне полата ми. Зарадвах се, че съм я избрала дълга.
— Да не би да те е страх, че ще останат недоволни, ако са в съзнание? — извиках аз. — Пусни ме, махни се от мен! Махни се, махни се, махни се — Най-после успях да раздвижа ръцете си. Вече не ги чувствах напълно парализирани от електрическия заряд. Свих дланите си като чашки, нададох вик и ги стоварих върху ушите му.
Той изрева, отдръпна се назад и покри главата си с ръце. Цялото му същество бълваше гняв, който ме заливаше на талази. Тогава разбрах, че ако можеше, би ме убил, без да го е грижа за последствията. Опитах се да се претърколя на една страна, но той ме притискаше между краката си като в менгеме. Дясната му ръка се сви в юмрук, който ми се стори огромен като канара. С предчувствие за обреченост наблюдавах как пестникът му се спуска към лицето ми и очаквах да потъна в мрак завинаги…
Но това така и не се случи.
Гейб полетя нагоре с разкопчани панталони и провесено навън мъжко достойнство. Юмрукът му увисна насред нищото, а обувките му отчаяно ритаха краката ми.
Някакъв нисък мъж държеше Гейб във въздуха. Даже не точно мъж, а тийнейджър. Древен тийнейджър.
Гърдите и ръцете на голия до кръста рус младеж бяха покрити със сини татуировки. Гейб викаше и се мяташе, но момчето стоеше спокойно, с безизразно лице, докато жертвата му се изтощи напълно. Когато Гейб утихна, хлапакът промени хватката си в мечешка прегръдка и го стисна през кръста като кукла.
Младежът ме погледна хладнокръвно. Блузата и сутиенът ми бяха разкъсани.
— Добре ли си? — неохотно попита той. Спасителят ми изглеждаше някак отегчен. Изправих се на крака, което се оказа доста трудно и ми отне много време. Цялата треперех от емоционалния шок. Застанах очи в очи с момчето и осъзнах, че е висок точно колкото мен. На външен вид изглеждаше на не повече от шестнайсет. На такава възраст беше станал вампир, но преди колко време — нямаше как да знам. Беше по-стар и от Стан, и от Изабел. Говореше ясен английски, но със силен и съвършено непознат акцент. Може би никой вече не говореше на родния му език. Сигурно беше много самотен…
— Ще се оправя — казах. — Благодаря ти. — Опитах се да закопчая няколкото останали на блузата ми копчета, но ръцете ми трепереха неудържимо. Той обаче не проявяваше никакъв интерес към голата ми плът и продължаваше да ме гледа абсолютно безизразно.
— Годфри! — едва чуто рече Гейб. — Годфри, тя се опитваше да избяга.
Годфри го разклати и Гейб незабавно млъкна.
Значи Годфри беше вампирът, когото бях видяла през очите на Бетани. Единствените очи, видели го в „Крилото на прилепа“ през онази вечер. Очите, които останаха затворени завинаги.
— Какво възнамеряваш да правиш? — попитах аз с тих и спокоен глас.
Бледосините очи на Годфри примигнаха. Не знаеше.
Можех да се обзаложа, че татуировките му бяха направени още приживе. Странни символи, изгубили своя смисъл още преди векове. Всеки учен би дал мило и драго да ги огледа. А аз имах късмета да ги видя напълно безплатно.
— Моля те, изведи ме оттук — казах аз с всичкото достойнство, което успях да събера от наранената си душа. — Те ще ме убият.
— Но ти си вампирски сътрудник — отвърна той. Ококорих се от изненада, опитвайки се да проумея думите му.