Мъртви в Далас
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви в Далас». Краткое содержание книги:
Суки има голямо желание да помогне за разкриване убиеца на Лафайет, но Ерик моли нея и Бил да заминат за Далас, за да намерят безследно изчезнал вампир. Младата жена е задължена на Ерик и приема да участва в начинанието. Само че при едно условие: нито едно човешко същество да не пострада. Но по-лесно е да се даде обещание, отколкото да се изпълни. Особено когато наоколо има вампири, жадни за истинска кръв.
— Ами… — колебливо започнах аз, — ти не си ли вампир?
— Утре публично ще изкупя греховете си — каза Годфри. — Утре ще посрещна зората. За пръв път от цяло хилядолетие ще видя слънцето. А после ще видя лицето на Бог.
Ами добре.
— Това е твой избор — казах.
— Да.
— Но не и мой. Аз не искам да умирам. — Хвърлих един поглед към лицето на Гейб, което изглеждаше доста посиняло. Очевидно Годфри го стискаше много по-силно, отколкото трябваше. Чудех се дали да кажа нещо по въпроса.
— Но ти наистина си вампирски сътрудник — повтори Годфри с обвинителен тон и аз отново го погледнах в очите. Не биваше да губя концентрация.
— Влюбена съм — казах.
— Във вампир?
— Да. Бил Комптън.
— Всички вампири са прокълнати. Всички до един трябва да посрещнат слънцето. Ние сме позорно петно върху облика на земята.
— А тези хора — посочих с ръка нагоре, за да поясня, че имам предвид Братството, — тези хора са по-добри, така ли, Годфри?
Вампирът изпадна в неловко положение. Забелязах, че е гладен — хлътнали бузи, бледа като тебешир кожа. Косата му беше толкова наелектризирана, че се вееше около скалпа му, а очите му изглеждаха като сини късчета мрамор на фона на бледото му лице.
— Те поне са човеци, част от замисъла Господен — тихо рече той. — Вампирите са изчадия от ад.
— Но ти прояви към мен по-голяма милост, отколкото този човек. — Този мъртъв човек, осъзнах аз, като погледнах лицето му. Опитах се да запазя самообладание и отново се съсредоточих върху Годфри, от когото зависеше собственото ми оцеляване.
— Но ние смучем кръвта на невинните. — Сините очи на Годфри ме пронизваха.
— Кой е невинен? — Задавах реторичен въпрос. Надявах се да не звуча съвсем като Пилат Понтийски, който попитал: „А какво е истината?“, макар отлично да знаел отговора.
— Ами… децата — отвърна Годфри.
— Значи ти… си пил кръв и от деца? — ахнах аз и покрих устата си с длан.
— Убивал съм деца.
Дълго време не успях да измисля какво да кажа. Годфри стоеше пред мен и ме гледаше тъжно. Дори не съзнаваше, че продължава да стиска в ръце тялото на Гейб.
— Какво те накара да спреш?
— Нищо не може да ме спре. Нищо, освен смъртта.
— Съжалявам — смотолевих аз. Той страдаше и на мен наистина ми беше мъчно за него. Но ако беше човек, веднага щях да му кажа, че заслужава да седне на електрическия стол.
— Колко време остава до залез-слънце? — попитах аз, за да запълня неловката тишина.
Годфри нямаше часовник, разбира се. Предположих, че не спи, защото беше твърде стар, а освен това се намираше под земята.
— Около час — отвърна той.
— Моля те, пусни ме. Аз сама ще намеря начин да се измъкна.
— Но ти ще кажеш на вампирите. Те ще атакуват Братството и ще ми попречат да посрещна зората.
— А защо трябва да чакаш зората? — попитах аз, обзета от внезапно раздразнение. — Просто излез навън. Още сега.
Вампирът изглеждаше потресен. Пусна Гейб на земята като чувал с картофи, без дори да го погледне.
— Церемонията е планирана по зазоряване. Ще присъстват и много вярващи — обясни той. — Фарел също ще бъде изведен навън да посрещне слънцето.
— А каква щеше да е моята роля в този театър?
Той сви рамене.
— Сара искаше да види дали вампирите биха заменили един от своите за теб. Стив имаше други планове. Той възнамеряваше да те завърже към Фарел, за да изгориш заедно с него.
Онемях. Но не от идеята, покълнала в главата на Стив Нюлин, а от факта, че според него подобна гледка би се харесала на паството му. Този човек бе по-голям фанатик, отколкото можех да си представя.
— И ти смяташ, че публиката с удоволствие би гледала екзекуцията на млада жена без съд и присъда? Че ще го приемат за нормален религиозен ритуал? Наистина ли смяташ тази шайка убийци за религиозни хора?
По лицето му за пръв път премина сянката на съмнението.
— Това е малко прекалено дори за човеците — съгласи се той. — Но Стив смята, че това би било много съдържателна изява.
— О, да, със сигурност ще е много съдържателна изява, която би звучала така: „Аз съм луд за връзване!“. Знам, че светът е пълен с лоши хора и лоши вампири, но не вярвам, че мнозинството от населението на тази държава, и в частност на щата Тексас, би извлякло поука от подпалването на една невинна млада жена.
Годфри изглеждаше обзет от сериозни съмнения. Очевидно изразявах на глас собствените му мисли. Мисли, които често идваха неканени в главата му, но той предпочиташе да ги пъди оттам.
— Поканили са журналисти — каза той. Почувствах се като невеста, обречена да се омъжи за годеника, когото внезапно е разлюбила. Късно е, дъще, поканите отдавна са изпратени.