Мъртви в Далас
- Автор: Харис Шарлейн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Калина Иванова Кирякова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Мъртви в Далас». Краткое содержание книги:
Суки има голямо желание да помогне за разкриване убиеца на Лафайет, но Ерик моли нея и Бил да заминат за Далас, за да намерят безследно изчезнал вампир. Младата жена е задължена на Ерик и приема да участва в начинанието. Само че при едно условие: нито едно човешко същество да не пострада. Но по-лесно е да се даде обещание, отколкото да се изпълни. Особено когато наоколо има вампири, жадни за истинска кръв.
— Здрасти! — извика майката и се надигна от яркосиния си спален чувал. По безличното й лице се четеше любопитство. — Ти сигурно си от новите членове на Братството. Аз съм Франси Полк, приятно ми е.
— Да — извиках в отговор аз, опитвайки се да звуча весело. — Но сега бързам! Ще говорим по-късно!
Тя тръгна към мен.
— Какво ти се е случило? — попита тя. — Ти… извинявай, но изглеждаш ужасно. Това кръв ли е?
Сведох поглед към блузата си. Имаше няколко малки петънца.
— Паднах — печално отвърнах аз. — Трябва да се прибера вкъщи и да се приведа в ред. Веднага се връщам!
По лицето на Франси Полк се изписа съмнение.
— В кабинета си имам аптечка. Искаш ли да изтичам да я донеса? — попита тя.
Не, Франси Полк, не искам.
— Ами… аз трябва и да се преоблека — отвърнах. Сбърчих нос, за да й покажа колко неприятно би ми било да се разхождам цяла вечер с мръсна блуза.
На вратата, през която копнеех да премина, стоеше друга жена и слушаше разговора ни. Тъмните й очи се стрелкаха между мен и решителната Франси.
— Здрасти, девойче! — каза с лек акцент дребната испанка — свръхестественото същество, и ме прегърна. В нашия край редовно се поздравявахме така и аз веднага я прегърнах в отговор. Тя ме ощипа многозначително.
— Как си? — попитах, грейнала от радост. — Отдавна не сме се виждали.
— Ами, нищо ново при мен — усмихна ми се тя, но в очите й прочетох предупреждение за опасност. Косата й беше много гъста и тъмнокестенява, а не черна, както ми се стори отначало. Изпъстрената й с лунички кожа имаше цвят на млечен карамел. Големите й бели зъби проблясваха в контраст с яркото червило върху плътните й устни. Погледнах надолу към краката й. Носеше червени обувки с равна подметка.
— Искаш ли да ми правиш компания навън? Ще изпуша една цигара — каза тя.
Франси Полк изглеждаше доволна.
— Луна, не виждаш ли, че приятелката ти има нужда от лекар? — обади се тя.
— Да, имаш няколко цицини и синини — огледа ме тя. — Пак ли падна, момиче?
— Ами да. Мама все ми повтаря: Мериголд, стъпваш като слон, дъще!
— Ама и майка ти ги плещи едни — поклати глава тя.
— Знаеш я каква е — свих рамене аз. — Ще ни извиниш ли, Франси?
— Да, вървете — отвърна тя. — Ще се видим по-късно, предполагам.
— Да, разбира се — каза Луна. — Нямам търпение да започнем.
И най-после, с Луна под ръка, аз напуснах ритуалната зала на Братството. Полагах огромни усилия да не куцам, за да не засилвам подозренията на Франси.
— Слава богу — изпъшках аз, щом излязохме отвън.
— Ти веднага усети каква съм — бързо каза тя. — Как разбра?
— Имам приятел, който променя формата си, също като теб.
— Кой е той?
— Не е местен. А и не бих ти казала без негово съгласие.
Тя ме изгледа студено и предишната й дружелюбност се изпари на мига.
— Добре, разбирам — каза. — Защо си тук?
— Длъжна ли съм да ти отговоря?
— Току-що ти спасих задника.
Основателна причина. Хвана ме натясно.
— Добре, ще ти кажа. Аз съм телепат. Бях наета от вашия главен вампир, за да помогна в издирването на негов изчезнал събрат.
— Така е по-добре. Само че той не е мой главен вампир. Аз съм свръх, не съм някакъв си там вампир. Кой вампир те нае?
— Не съм длъжна да ти казвам.
Тя вдигна вежди.
— Не съм длъжна…
Тя отвори уста, сякаш се канеше да вика.
— Викай колкото си щеш. Има неща, които просто няма да кажа. Какво е свръх?
— Свръхестествено същество. А сега ме чуй внимателно — каза Луна. Вече вървяхме през паркинга и колите прииждаха от пътя една след друга. Тя непрекъснато махаше с ръка за поздрав и се усмихваше, а аз се стараех поне да не се мръщя. Но куцането не можех да крия повече, а в лицето приличах на бита кучка, както би казала Арлийн.
Боже, как ми домъчня за вкъщи изведнъж. Но намерих сили и потиснах това усещане, за да обърна внимание на Луна, която явно имаше да ми казва нещо.
— Предай на вампирите, че ние държим това място под наблюдение…
— Ние… кои?
— Ние… свръхестествените същества от Далас.
— Ама вие… организации ли си имате? Това е страхотно! Нямам търпение да го споделя с… моя приятел.
Започвах сериозно да я дразня.
— Виж какво, госпожичке, просто предай на вампирите, че ако Братството разбере за нашето съществуване, ще погнат и нас. А ние нямаме никакво намерение да излизаме на светло като глупавите кръвопийци. Затова държим под око Центъра.