Воалът на господството
- Автор: Удинг Крис
- Серия: braided path #3
- Язык: болгарский
- Переводчик: Адриан Лазаровски
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Воалът на господството». Краткое содержание книги:
Подчинените на злия бог-луна Арикарат, вещерите вече не са в сянка, а открито налагат контрол над столицата и целия континент. Лукавият Авун ту Коли е със статута на Император, но е подчинен на полуделия Върховен чаросплетник Какре. Армии от нови, неуязвими чудовища превземат главните имперски градове един по един. Разпръснати и разединени, благородниците не са в състояние да окажат съпротива и се обръщат за помощ към Различните Сестри и признават официално Аления орден. Щерката наследница Лусия ту Еринима излиза от летаргичния си унес и дава дългоочакваната надежда за спасение. Либера Драмач, Аления орден и бараксите се обединяват за последен, отчаян сблъсък за спасението не само на империята си, а и на цялата планета.
— В безопасност е — кимна Кайлин. — Макар че за малко да не успеят.
— И къде е сега?
— Пътува надолу по Зан към Маза.
— А останалите?
— Фаека е при нея — съобщи му високата жена, — ала Номору се е изгубила.
— Как така се е изгубила?
— Изчезнала е — вдигна рамене Кайлин. — И сега Кайку и Фаека не знаят къде е.
Юги вдигна ръка.
— Започни отначало, Кайлин, и ми разкажи всичко, което си научила от Кайку.
И предводителката на Аления орден му разказа за проникването в димните ями, за предателството, за това как Номору бе разкрила заговора, макар и твърде късно, и за бягството им от града.
— Някаква банда от Бедняшкия квартал им е помогнала? — повтори учудено Юги.
— Качила ги нелегално на шлепа.
— И какво са поискали в замяна?
— Очевидно нищо.
Мъжът се ухили.
— Явно са извадили късмет.
— Сигурно — рече Кайлин. — Но жителите на Бедняшкия квартал не са глупаци. Сестрите може да са Различни, ала изобщо не сме тъй презирани като Чаросплетниците. Нещата се променят, Юги. Те знаят, че сме на тяхна страна.
— Така ли е наистина? — присви очи мъжът.
Водачката на Аления орден не каза нищо и Юги насочи вниманието си към Лусия, която съзерцаваше езерото и по нищо не си личеше да е чула нещо от разговора им.
— Моите Сестри научиха много от тези димни ями — каза накрая Кайлин. — Перспективите оттук нататък са доста мрачни.
Юги почувства как студената змия на гаденето се свива на кълбо в корема му, напомняйки за снощната му постъпка. В момента не искаше да чува никакви други лоши новини, ала се боеше, че едва ли има кой знае какъв избор.
— Чаросплетниците са преобразували старите канали в мрежа от тръбопроводи — осведоми го високата жена. — Така транспортират миазмите, произвеждани от съоръженията им.
— Отвеждат ги в димните ями, нали? — предположи мъжът и се почеса по наболата си буза. — Имаш ли някаква представа защо?
— Защото там се намират фейа-корите — каза Кайлин.
— Защото точно това са фейа-корите — поправи я Лусия.
Юги килна глава, очаквайки обяснение.
— Тези същества се състоят от отровни изпарения, добивани от Чаросплетниците — отбеляза облечената в черно жена. — Без тях са съвършено аморфни. Тези миазми се увиват около тях като було и им помагат да придобият плътност. Когато ги нарекохме „демони на покварата“, всъщност нямахме представа колко близо до истината сме били.
Юги се замисли.
— Това обяснява ли защо са се върнали в Аксками след нападението над Джурака? — попита той. — Дали защото е трябвало да… да се заредят? Като китовете — един кит може да издържи часове под водата, ала нали трябва да излиза периодично на повърхността, за да си поема въздух…
— Точно така — каза Кайлин и повигна едната си вежда. — Добра аналогия.
— Затова ли вещерите отравят Аксками по този начин?
— Сигурно — гласеше внимателният отговор. — Според мен е по-добре да не избързваме със заключенията. Има много неща, които все още не разбираме.
— Това обаче ни дава надежда, нали? — попита мъжът. — Фейа-корите имат слаби страни.
— Все още не виждаш цялата картина — отвърна му Кайлин. — Аксками не е единственият град, отровен от Чаросплетниците. Димни ями в различен етап на завършване вече са зейнали в Тчамаска, Максатчта и Бараск, а вещерите строят нови в северната част на столицата и в Ханзаен. — Тревата прошумоля, раздвижена от студения полъх на бриза, идещ от езерото. — Тези два демона на покварата са само първите. Чаросплетниците ще развъдят още, а ние сме безсилни срещу тях. Не можем да сторим нищо, Юги.
Водачът на Либера Драмач въздъхна и се почеса по главата.
— Богове, Кайлин, може ли изобщо да стане по-зле?
— О, да — рече високата жена. — Преди две нощи фейа-корите отново са напуснали Аксками.
Укрепеният град Зила се бе наситил на сражения. Откакто бе построен преди хиляда години, той бе устоял на атаките на аборигените Угати, на нападенията на отмъстителни пълководци и на обсадите на самата Империя; въпреки всичко това продължаваше да се издига, мрачен и неприветлив, на билото на висок хълм, разположен на южния бряг на река Зан. Положението му беше стратегическо — оттук се установяваше контрол както върху устието на реката, така и върху петдесеткилометровата ивица земя между брега и гората Ксу. През нея минаваше Великият път на подправките, който имаше жизненоважно значение и свързваше северозападната част на континента с плодородните Южни префектури. Понастоящем Зила се беше превърнала в крепост срещу Чаросплетниците, чиято първостепенна задача бе да отреже достъпа им до югозападните части на Сарамир.