Градът на зверовете

Преди да бъдат заглушени от шума, Алекс успя да инструктира Надя да не гледа надолу, да й каже, че трябва да се съсредоточи и точно да повтаря неговите движения, залавяйки се там, където се хваща той, така както той самият ще подражава на катерещия се пред него Таама. Обясни й също, че първата част е по-трудна поради мъглата, която се образуваше при сблъсъка на водата със земята, и че колкото повече се качваха, сигурно щеше да става по-малко хлъзгаво и щяха виждат по-добре. Надя не се въодушеви от това, защото нейният най-голям проблем не беше видимостта, а това, че й се завиваше свят. Опита се да се абстрахира от височината и от омагьосващия тътен на водопада с мисълта, че смолата по ръцете и краката щеше да й помогне да се задържи върху мократа скала. Въжето, което я свързваше с Алекс, й създаваше някаква сигурност, макар че беше лесно да се досети, че една погрешна стъпка на който и да било от тях ще запрати и двамата в пропастта. Успяваше да следва напътствията на Алекс: да концентрира мисълта си в следващото движение, в точното място, където трябваше да постави крака или ръката си, един след друг, без да бърза и без да губи ритъма. Едва съумяваше да се закрепи и започваше да се премества внимателно, търсейки някоя цепнатина или по-голяма издатина, за да пробва с единия крак, докато намести другия, и така успяваше да изтласка тялото си няколко сантиметра по-нагоре. Цепнатините в планината бяха достатъчно дълбоки за опора, най-голямата опасност възникваше, когато отделяше тялото си — трябваше да се движи долепена за скалата. За миг в главата й проблесна мисълта за Бороба: щом тя беше толкова уплашена, как се чувстваше нещастната маймунка, залепена за Алекс?

Колкото повече се изкачваха, толкова видимостта се подобряваше, но разстоянието между водопада и планината намаляваше. Децата усещаха водата все по-близо до гърбовете си. Точно когато Алекс и Надя се питаха как ще продължат изкачването в горната част на водопада, вдлъбнатините в скалата се отклониха надясно. Момчето опипа с пръсти и почувства равна повърхност; след това усети, че го хващат за китката и го теглят нагоре. Набра се с всички сили и се озова в една пещера в скалата, където вече се бяха събрали войните. Дърпайки въжето, изтегли Надя, която падна по очи върху него, вцепенена от усилието и от уплаха. Нещастната Бороба не помръдна, стоеше залепена като плесен на гърба му, замръзнала от ужас. Пред отвора на пещерата падаше плътна водна завеса, която черните птици пресичаха, готови да защитават своите гнезда от нашествениците. Алекс се възхити на невероятното мъжество на първите индианци, които може би в праисторията са дръзнали да достигнат зад водопада, открили са някои вдлъбнатини, издялали са други, намерили са пещерата и са проправили пътя за своите потомци.