Царството на злото
- Автор: Саймак Клиффорд Д.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Спасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Царството на злото». Краткое содержание книги:
— Мисля, че разбирам — каза Харкорт. — Йоланда, ти знаеше ли, че огрите ни преследват? Затова ли ни заведе на острова? За да ги примамиш?
Лицето и се свъси и тя сякаш понечи да каже нещо, но се разколеба.
— Кажи ми — подкани я Харкорт.
— Не, господарю — промълви Йоланда. — Не знаех. Дори през ум не ми е минавало.
— Значи си рискувала?
— Едва не погубих всички ни. Мислех, че огрите няма да ни последват на острова. Можех да намеря други места, където да прекараме нощта и да бъдем добре защитени, ако ни нападнат. Но ги подминах и ви заведох на острова…
— Направила си го, макар да си знаела, че огрите ни преследват? А откъде знаеше?
— От раковината — отговори Йоланда. — Морската раковина.
— Значи, затова я слушаше? Сега какво ти казва тя? Какво трябва да направим?
— Сега — отвърна Йоланда — чувам само шума на морето.
— Искаш да кажеш, че не винаги ти съобщава?
— В момента може би няма нищо за съобщаване.
Харкорт се замисли. Беше получил някои отговори и беше склонен да повярва на повечето. Някои от нещата, които му разказа Йоланда, се различаваха от казаното от Нъли. Нъли не беше загатвал за омраза на Древните към Злото. В този случай обаче може би Йоланда беше права, а не Нъли. Нейната версия добре обясняваше защо Древните бяха убили огрите. Оставаше още един въпрос, който би желал да зададе. Коя е онази слаба мъжкарана, която седи пред него? Имаше чувството, че ако я попита, тя няма да му отговори, че може би ще му каже, че самата тя не знае коя е.
— Е, благодаря — каза Харкорт. — Сега по-добре разбирам всичко.
— Трябва да поспиш — каза Йоланда, стана и се върна при огъня.
— Да, трябва да поспя — съгласи се той и легна. Следващото нещо, което усети, бе, че някой го разтърсва, и посегна да отблъсне натрапника.
— Чарлз — викаше някой. — Чарлз, събуди се!
Харкорт седна и разтърка очи. Като през мъгла видя Нъли. Йоланда и абатът бяха клекнали край огъня. Папагалът стоеше на рамото на абата, пъхнал глава под крилото си.
— Напуснал си поста! — изненада се Харкорт.
— Току-що слязох — каза Нъли. — След малко се качва абатът. Искам да говоря с теб.
— Нещо лошо?
— Мисля, че засега не. Но нещо става. Има голямо раздвижване. Групи от силите на Злото — огри, троли, гноми, гоблини. Всичките са на северозапад. Харпии и баншии във въздуха, ята феи, дори няколко дракона. Гъмжи от сили на Злото. Но не идват към нас. Едва ли знаят, че сме тук.
— Може би мислят, че сме загинали на острова — предположи абатът.
— Възможно е — съгласи се Нъли. — Не можем обаче да останем тук. Ще трябва да се махнем. По всичко личи, че силите на Злото напускат този район. Може би ще успеем да изминем доста път, преди отново да ни открият.
— Веднага ли трябва да тръгваме? — попита абатът.
— Не — обади се Йоланда. — Ако тръгнем веднага, ще трябва да се движим по тъмно. Много от силите на Злото виждат в тъмното много по-добре от нас.
— И не е само това — намеси се Нъли. — Те са все още около нас. Сутринта може би ще са си отишли. Мисля, че когато тръгнем, трябва да поемем право на запад. И ще трябва да се опитаме да вървим бързо. Това пътешествие ни отне много повече време, отколкото предполагахме.
— Римляните ли? — попита Харкорт. — Тях ли имаш предвид?
— Да — призна Нъли.
— Ако има нещо, което да не ни трябва — започна Харкорт, — това е война между Злото и римляните. Тя ще подпали света. Огърът, с когото говорихме…
— Не може да се вярва на думите му — каза абатът. — Той ни уверяваше, че можем да продължим в безопасност, ако внимаваме къде вървим. А пък се оказа, че ни преследват огри.
— Не съм сигурен, че трябва да го виним за това — каза Нъли. — Той може би беше искрен. Нали си спомняте, че ни обясни колко е трудно да се удържат младите буйни глави. Дори каза, че за нападението преди седем години били виновни младоците.
— Единствено на себе си трябва да имаме доверие — каза Харкорт. — Не можем да вярваме на други. Ние сме сами във враждебна страна.
ГЛАВА 16
На следващата сутрин в района на север и на запад от наблюдателния им пост на върха нямаше никакво движение. Нищо не вървеше по земята, нищо не летеше във въздуха.
През целия ден вървяха. Пренощуваха в една скрита вдлъбнатина в скала близо до малък поток, в който наловиха риба за вечеря. Нощта мина без произшествия. На следващата сутрин тръгнаха преди изгрев слънце.