Царството на злото
- Автор: Саймак Клиффорд Д.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Георги Спасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Царството на злото». Краткое содержание книги:
— Искаш да кажеш, че носиш в себе си паметите на твоите прародители, на твоя баща и дядо, така ли?
— Много по-назад — отвърна Нъли. — Защото моят баща и моят дядо са носили наследствените памети на своите… не знам колко назад по тази наследствена линия. Част от тези наследствени памети съм наследил и аз. Може би много назад. Може би само за важните неща, онези, които трябва да знам, които могат да ми помогнат да оцелея или да разбирам…
— Тогава думите, които каза на острова, думите, които спряха и отблъснаха Древните…
— Не съм и подозирал, че ги знам — отвърна Нъли. — Те просто изплуваха в паметта ми. Бях изправен пред ситуация, която ги изискваше, и те се появиха някъде от бездънната яма на наследствената ми памет. Те ми помогнаха да оцелея.
— Никога не бях чувал такива думи — каза Харкорт. — Само звуците ли знаеш, или разбираш и тяхното значение?
— Разбирам и значението. За известно време, струва ми се, бях станал друг човек, някой от моите прародители, който се е изправял срещу Древните, който им е казвал същите думи, които използвах и аз.
— Превърнал си се в друг човек? В някой далечен прародител?
— Не знам. Има моменти, в които ми се струва, че става точно така. Някой път ще отделя време да помисля по този въпрос.
— Йоланда първа ми каза какви са тези същества, „Това са Древните — така каза. — Дошли са тук, когато светът е бил съвсем млад.“
— Откъде може да знае? — попита Нъли.
— Тя е осведомена за много факти, които са известни в Пустата земя и никъде другаде. Каза ми например, че нашият скъп амбулантен търговец е магьосник. Твърди, че онзи глас, който викаше заедно с теб, бил неговият.
— Значи е имало и някой друг — каза Нъли. — Помислих си, че някой ми помага. Не чух никой да вика, но почувствах нова сила, когато моята започна да намалява.
— И получи помощ?
— Да, за мен това беше помощ.
— Йоланда също трябва да ти е помогнала. Тя пееше, докато ти викаше срещу Древните.
— Знаех, че е до мен. Но откъде ли е научила това заклинание? Едва го разпознах. Спомних си за него през мъглата на времето.
— Трябва да я следим — каза Харкорт. — Тя знае твърде много.
— По-късно ще поговорим подробно — обеща Нъли. — Знаех, че ще се чудиш, и исках да ти обясня…
— Има само още едно нещо — прекъсна го Харкорт. — Ти знаеше за бабуните. Спомена нещо за тях…
— В далечното минало — каза Нъли — ние ги наричахме Деца на почвата. Добро име за тях, въпреки че те самите не са добри. Те изникваха от почвата като растения, макар че са нещо повече от растения. Ние ги заобикаляхме отдалеч. Когато казвам „ние“, нямам предвид себе си, а онези стари мои предшественици отпреди хилядолетия. Децата на почвата бяха пакостливи, понякога много повече от пакостливи. Според мен те са първата сила на Злото в света, защото силите на Злото нямат чет. Древните са дошли по-късно, но все пак много, много отдавна. Те не са деца на почвата. Те са дошли от Нищото. Съществували безкрайно дълго, но бавно изчезнали. Днес лежат дълбоко скрити, очаквайки деня — ние се надяваме той никога да не дойде, — когато ще се появят отново, за да опустошат земята и всичко върху нея. Това, което видяхме на острова, е породено от тяхната относителна слабост. Те искаха да спрат нашето нахлуване в светилището си, но са само бледа сянка на онова, което са били някога. И все пак Древните не са били първите. Първи са Децата на почвата. Те са били победени от плуга и брадвата, които са разрушили и са им отнели местата, където са се размножавали. Не знам какво е станало с Древните. Може би никой не знае. Но те също са се изгубили.
— А сега имаме онова, което наричаме сили на Злото — каза Харкорт. — Сякаш те са били единствените сили на Злото.
— Съществуват откъслечни легенди, на които не може напълно да се вярва — обясни Нъли. — Но според тях в началото нашето Зло не е било такова, каквото го знаем днес. Може да е имало време в прастарата история на човечеството, когато те са били приятни съседи, макар и, разбира се, странни по своя начин на живот, но понякога очарователни и забавни. Но с времето възприели лошотията като начин на оцеляване. Може да са я научили от Древните, които са гледали на тях като на посредници, чрез които да съхранят древната традиция на неприязън, предавайки им Злото, докато те самите са потъвали в обзелото ги вцепенение. Дори и тогава нашите сили на Злото може би не са възприели всички лоши навици, ако обстоятелствата не са спомогнали за това. Те може би са били принудени да станат такива, каквито са сега, когато са били притиснати между варвари и римляни, тоест са станали ужасни, за да могат да се защитят. По-нататъшната омраза към човешката раса може да е възникнала — подозирам, че е възникнала, — когато онзи смотан светец, за когото се предполага, че е затворен в призмата, която търсим, се е опитал да ги запрати в Царството на мрака. Човек не може много да ги обвинява за омразата, предизвикана от този акт. От този ден…