Нежният звяр

Автор: Шанън Колийн
Язык: болгарский
Переводчик: Христина Симеонова
Жанр: Классическая проза

Электронная книга - «Нежният звяр». Краткое содержание книги:

Воден единствено от мисълта да отмъсти за смъртта на баща си, Дрейк Херик довежда до пълно разорение семейството на красивата благородничка Калиста Ралей. Но много скоро тя разбира, че зад драконовската маска на заклетия й враг се крие уязвим и дълбоко наранен човек. Когато жадният за нежност тайнствен непознат я завлича сред приказния разкош на своето леговище, красавицата ще трябва да разчита не само на съобразителността, но и на една голяма любов, която ще укроти звяра…

Перейти на страницу:

Истината? Тя вече не знаеше кое е истината. Съвсем сигурно, както беше фактът, че тя стои тук, беше, че Хенри Стантън, опората и сигурността в живота й, някак си бе предал този мъж. Ако се предадеше на това главозамайващо изкушение, тя вече нямаше да бъде лейди Калиста Ралей.

Господарката Калиста, или мисис Дрейк Херик — Това нямаше такова значение — но Калиста, такава, каквато я знаеше, вече нямаше да я има.

И все пак, ако той бе свалил маската си, за да разкрие най-важната част от себе си, тя може би би поела риска. Но той не го бе направил. Тя вдигна брадичка, преструвайки се на решителна, макар че всъщност не беше.

— Как мога да се омъжа за най-върлия враг на семейството си?

Ръцете му се свиха и той бързо я пусна. Успокояващата му топлина до гърба й изчезна, както и топлината в гласа му.

— И аз бих казал същото.

— Значи ще забравиш миналото, ако се омъжа за теб?

Той се обърна и облече нощницата си.

— Да… когато той си отиде.

Така значи. Поне не я беше излъгал.

Калиста прехапа силно устни и емоционалната болка бе изместена от физическата. Върна се в леглото, сгуши се в него, зави се и се обърна с гръб.

Усети го как се надвесва над нея. Пое си дълбоко въздух, сякаш за да каже нещо, после се обърна. Спря при стълбите за надолу.

— Напиши бележка на Стантън и аз ще се погрижа да я получи. Още не си чула всичко, красавице моя.

Стъпките му се отдалечиха.

Калиста лежеше в леглото, чувайки в главата си думите на доктор Джонсън. Беше прав, мислеше си тя, а сълзите се търкаляха по бузите й — горещи и искрени.

Трябваше да прибави тази малка реч към завещанието си.

Поуките изстудяват отношенията между мъжете и жените.

На следващия ден Калиста се мъчи дълго с бележката и накрая я завърши с невинното:

Не се тревожете за мен. Аз съм на сигурно място и съм добре. Очаквам да бъда тук и когато отворите игралния дом, за което прочетох във вестниците. Поздравления!

Много ми липсвате!

Твоя любяща дъщеря Калиста

Тя даде писмото на Клайд, който го пъхна в един обикновен плик и го залепи. Веждите на Калиста подскочиха нагоре.

— Няма ли да го прочетете?

Клайд сви рамене.

— Ако искахте да предадете господаря, щяхте да го направите снощи. Той ми каза, че не е необходимо да го чета. — Клайд взе писмото и излезе.

Калиста се опита да надникне през рамото му, за да види как отваря вратата към тайното стълбище, но той беше прекалено висок.

През целия този дълъг ден единственото, което й даваше известно задоволство, беше да крачи из стаята. Стряскаше се от всеки звук, като се надяваше и едновременно с това изпитваше ужас, че ще чуе стъпките на Дрейк Херик. Разпуснатото й поведение от миналата нощ я караше да се изчервява, но въпреки това желанието да се откаже от всички притеснения и да приеме импулсивното му предложение за брак беше още по-силно.

Трябваше някак си да потушат конфликта. Трябваше някак си да го убеди да я пусне. Преди волята му да надделее, а нейната собствена — да претърпи поражение.

Тя взе нощницата му, която той бе оставил на канапето, и вдиша аромата му. Стисна плата и в очите й бликнаха сълзи. Трябваше някак си да й се прииска да си отиде.

Когато Клайд й донесе обяда, тя го попита:

— Къде е Дрейк?

Той остави подноса, без да я поглежда.

— Каза ми да ви предам, че няма да бъде тук няколко часа. По работа.

— Той е страхливец.

Клайд разля виното, което й наливаше. Дългото му лице се втренчи в нея. Изглеждаше така, сякаш току-що е изял лимон.

— Семейство К… Херик може да са всякакви, но не са страхливци. Не ви ли е минало през ума, че ви дава време?

— За какво? Да се побъркам ли? Нямам какво да правя, с кого да разговарям…

Той й се поклони подигравателно.

— Като се изключи един мъж, който би трябвало да е достатъчно стар, за да знае, че не бива да следва един разбойник като покорно кученце. — Клайд пребледня и на Калиста й се прииска да бе прехапала езика си. Стисна ръката му. — Простете ми. Днес съм малко кисела.

Той се отпусна.

— Трябваше да видите Дрейк миналата нощ. — Строгостта в гласа му беше омекотена от лека усмивка.

Калиста се засмя.

— Добре. И аз почти не спах — по негова вина.

— Искате ли да поиграем на вист?

— Само ако се съгласите да обядвате с мен. Това изглежда вкусно, благодаря ви.

Калиста изчака той да се задълбочи в храненето, когато каза уж току-така:

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?