Нежният звяр
- Автор: Шанън Колийн
- Язык: болгарский
- Переводчик: Христина Симеонова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Нежният звяр». Краткое содержание книги:
Учудването взе връх над всичките й чувства в момента.
— Шегуваш се. Та аз никога не съм виждала лицето ти.
— Никога не съм бил по-искрен през целия си живот. Ние сме чудесна двойка, поне аз така мисля. Добрият доктор явно също е съгласен. — Той я погледна, а в очите му се четеше очакване.
Само дълбоко в сърцето си Калиста би признала желанието си да чуе тези думи от устата на най-загадъчния мъж на света. Но пък къде бяха милите думи, клетвите за вярност, които й бе давал Хийт? Той й предлагаше бизнес сделка, нищо повече и щом му станеше безполезна като оръжие срещу Хенри, той без съмнение щеше да се отърве от нея. Тя гневно дръпна ръцете си.
— По-малко се обидих от честното ти предложение да ти стана любовница от тези… огризки от съвестта ти. Аз никога няма да се омъжа. И определено не за мъж, който мрази семейството ми. Това е само още една уловка от твоя страна.
Тя се изправи, но той я последва, хвана я през кръста и я обърна с лице към себе си. Тя затвори очи, защото не искаше да го гледа. Не можеше да му позволи да разбере какво въздействие има върху нея голотата му. Но не можеше да скрие зърната на гърдите си, които се втвърдиха.
— Това не е уловка. Погледни ме, Калиста. Виж какво правиш с мен. През последните десет минути обсъждахме един вид съюз, но можеш ясно да видиш, че аз копнея за по-друг, по-първичен. Тялото ми пет пари не дава за твоята невинност. — Гласът му се сниши: — Но душата ми, такава, каквато е, иска да се слее с твоята по всички възможни начини.
Искаше й се да устои, да се обвие с нараненото си достойнство като с колан на целомъдрието. Но този глас, по-дълбок и дрезгав, отколкото някога го бе чувала, докосна някаква първична, женска струна и тя затрептя от желание за него. Проклета да е черната му душа, но тя го желаеше!
Отвори очи.
И ахна. Знаеше, че той е едър и силен, но от силния врат до пръстите на краката той беше мъж, такъв, какъвто е създал Господ, когато е дал живот на пръстта. Напомняше й за Парис. Всеки мускул и сухожилие вибрираха от живот. Гърдите му образуваха ъгъл с тънката талия и още по-тесните хълбоци. Погледът й се плъзна надолу по мускулестите му бедра, после още по-надолу… Дори глезените му бяха силни. Оттук белезите на гърба му не можеха да се видят.
Но те също бяха част от него, толкова, колкото и… Тя отново не посмя да погледне.
Той се изсмя. Дълбоко и гърлено.
— Дявол да го вземе, жено, можеш да докосваш, но не и да гледаш? Не е честно, аз съм гол като пеленаче и нищо не мога да скрия, а ти все още си облечена.
Калиста погледна надолу към прозрачната си риза. Знаеше, че е само като тънко було. Странно, но той не я беше свалил, въпреки че тя със сигурност нямаше да го спре, а той би трябвало да го знае.
Калиста си пое дълбоко въздух и направи това, което той — и собствените й инстинкти — повеляваха. Очите й се разшириха. Там, където свършваха краката му, стоеше гордото доказателство, което го правеше мъж. Беше толкова голям, че тя несъзнателно отстъпи крачка назад, разтревожена. Беше виждала как Парис опложда кобилите и знаеше по принцип какво представлява сексуалният акт.
Кобилите цвилеха, някои от тях се опитваха да избягат от тази дълга пръчка, която явно имаше своя собствена воля. Но жребецът ги бе притискал здраво, качен върху задниците им. Блъскаше и цвилеше, докато взимаше своето.
Така ли беше и между мъжете и жените? Калиста не знаеше, но в едно беше сигурна — никога не би могла да приеме това дълго, гордо нещо в дълбините на тялото си. Не и без да изпита болка. Тя се обърна настрани, но единствено видя в огледалото върху гардероба високата фигура, която идваше към нея.
Доста странно, помисли си Калиста. Дори когато умът й отказваше да приеме интимностите, които той искаше от нея, тялото й отговаряше по свой собствен начин — напрежение в гърдите, пулсиране между краката. Дали в крайна сметка тя наистина не беше развратница? Или беше нормално да реагира така на очевидната му възбуда? Не можеше да се омъжи за него, но да спи с него… Изкушаваше се.
Той я хвана за раменете и я придърпа към себе си. Задните й части усетиха твърдостта, която вече бе видяла.
— Виж, Калиста. Нашият съюз, по всички начини, които са възможни между мъжа и жената, е предопределен от съдбата. Противейки се на мен, ти се противиш на себе си. Знаеш, че е така, иначе би казала истината на добрия доктор. Нека да взема специално разрешение, за да може тази нощ да протече така, както трябва. — Той не я докосваше, като се изключи лекият допир до ханша й и ръцете му, леко отпуснати върху раменете й.