Сполуките и неволите на прочутата Мол Фландърс
- Автор: Дефо Даниэль
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Атанасов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Сполуките и неволите на прочутата Мол Фландърс». Краткое содержание книги:
Написано според нейните собствени спомени.
Лондон, 1722.
Сега първото нещо беше да направя сметките си. След много писма и молби по настояване на майка ми бях получила втора пратка стоки от брат си, за да компенсирам загубата, претърпяна от повредата на стоките, които бях взела със себе си при заминаването ми от Вирджиния. Брат ми обаче се съгласи да ми изпрати стоките, ако му подпиша документ, с който се отказвам от всякакви други претенции към него. Колкото и да ми беше тежко, трябваше да заявя, че приемам условието. Аз обаче действувах така умело, че той изпрати стоките, преди да подпиша документа. След това постоянно намирах претексти да отлагам подписването, докато най-после казах на търговеца в Бристол, чрез когото получих пратката, че преди да сложа подписа си, трябва да пиша на брат си. С тази помощ, преди още да получа последните петдесет лири, аз имах около четиристотин лири, така че с получената сума ми се събираха всичко четиристотин и петдесет лири. Бях спестила и друга сума от сто лири, обаче за мое нещастие златарят, у кого бях вложила парите, фалира и не можеше да плати повече от 30% от дълговете си; по този начин загубих седемдесет лири. Имах и някои сребърни съдове и прибори; всъщност те бяха доста малко, но затова пък бях добре запасена с дрехи и домашно бельо.
С това състояние трябваше да започна нов живот. Преди всичко трябва да кажа, че вече не бях същата жена, както в Родърхайд. Бях двадесет години по-стара и това се бе отразило на външността ми. Не пропущах нищо, което може да ме разхубави (без обаче да се червя, защото смятах това за унизително), но все пак разликата между една двадесет и пет годишна и една четиридесет и две годишна жена е била винаги доста осезателна. Прехвърлях през ума си безброй планове относно бъдещия си живот и най-сериозно обмислях какво да правя, но никаква благоприятна възможност не ми се представяше.
Правех усилия да мина за нещо повече, отколкото бях, и дори пуснах слух, че имам голямо богатство, с което сама разполагам; последното беше вярно — сама разполагах с парите си, но колкото до богатството, то беше такова, каквото го описах по-горе. За мое голямо нещастие нямах никакви познати и следователно нямаше с кого да се посъветвам и главно, нямаше кому да доверя какво е положението ми. От собствен опит разбрах, че — като изключим безпаричието — най-тежкото положение, в което може да изпадне една жена, е да остане без приятели. Казвам жена, защото явно е, че мъжете нямат нужда от съвети, могат сами да се ръководят, винаги се измъкват от затруднения и вършат сделки много по-добре от жените. Ако една жена няма приятел, комуто да разкаже какво върши и който да я посъветва и да й помогне, почти сигурно е, че тя ще се опропасти; и колкото повече пари има, толкова по-голяма е опасността да бъде измамена и ощетена. Така стана с моите сто лири, които предадох на златаря. Положението му, изглежда, е било отдавна разклатено, но аз не знаех нищо за това, нито имаше с кого да се посъветвам и, разбира се, парите ми пропаднаха.
Когато една жена остане да се грижи сама за себе си и няма с кого да се посъветва, тя все едно, че е кесия с пари или скъпоценен камък, загубен на улицата, които първият минувач може да намери.
Ако някой честен и почтен човек намери загубената скъпоценност, той ще потърси собственика и ще му я предаде. Но обикновено загубената вещ попада в ръцете на човек, който не се стеснява да я присвои.
Такъв беше моят случай: бях оставена на произвола на съдбата и нямаше към кого да се обърна за съвет или помощ. Знаех от какво се нуждая и към какво се стремя, но не виждах по какъв начин да постигна целта си. Не търсех приключения и ако намерех добър и сериозен мъж, щях да му бъда вярна, като да съм водила винаги добродетелен живот. Ако досега бях живяла в разврат, винаги нуждата, а не някакво влечение, ме бе тласкала към порока. Разбирах много добре колко ценно нещо е спокойният живот, защото бях изпитала превратностите на съдбата, и затова, ако се оженех добре, не бих направила нищо, което би нарушило спокойствието на семейното огнище. Щях да бъда много по-добра съпруга, именно защото бях преминала през толкова трудности. Впрочем, колкото пъти съм била женена, поведението ми никога не бе давало повод за безпокойство на съпруга ми.
Но всичко това нямаше значение. Изгледите за бъдещето съвсем не бяха насърчителни. Продължавах да чакам. Водех редовен и икономичен живот, както подхождаше на скромното ми състояние. Никаква възможност не се откриваше, никакъв кандидат не се явяваше, а моят капитал бързо се топеше. Не знаех какво да правя и страхът от приближаващата бедност гнетеше душата ми. Имах малко пари, но не знаех къде да ги вложа; пък и само от лихвите не бих могла да живея, особено в Лондон.