Тайните на Черната джунгла

— Да, Ада, и бих се върнал дори да знаех, че тук ще оставя костите си. Един от онези типове ми призна, че се готвят да те принесат в жертва на божеството. Можеше ли да остана в Черната джунгла. Тръгнах, по-скоро литнах, спуснах се в тези пещери и кацнах точно сред ордата убийци. Успях да те отскубна от ноктите им и побягнах, а сега се крия тук с другарите си.

— Значи тук не сме сами.

— Не, с нас са смелият Камамури и Дарма.

— О, искам да ги видя тези твои другари.

— Камамури! Дарма! — викна ТремалНаик. Махаратът и тигърът пристигнаха веднага.

— Ето Камамури, моят смелчаг — каза ТремалНаик. Махаратът падна на колене пред девойката и целуна ръката, която тя му подаде.

— Благодаря ти, мой добри приятелю — рече тя.

— Господарке — отвърна Камамури, — щастлив ще съм да дам живота си за твойта свобода и…

Изведнъж думите му секнаха и той рязко се изправи. Въпреки необикновената си смелост, ТремалНаик също потръпна. Отдалеч се надигна шум, който бързо приближаваше.

— Идват ли? — попита го ТремалНаик, хванал с едната си ръка ръката на годеницата си, а с дясната — пистолета.

Тигърът глухо изръмжа.

Шумът наближи още. Мина над главите им, при което сводовете на пещерата се разтърсиха, после изведнъж изчезна.

— Господарю, загаси факлата! — прошепна Камамури. Сега и четиримата останаха в пълния мрак. Отново отекна същият шум, мина отново над главите им и пак затихна при кладенеца.

— Остани при Ада, аз ще ида да видя дали слизат. Девойката се вкопчи в него, разтреперана от страх.

— ТремалНаик! — едва пошепна тя.

— Не се страхувай, Ада! — каза й ловецът, който в този миг чувствуваше сили да се сражава с безброен неприятел. Освободи се от прегръдката на годеницата си и приближи до кладенеца с нож между зъбите и заредена карабина. Тигърът не сваляше поглед от него. Не бе направил и десет крачки, когато чу шум над себе си. Прокара ръка по главата на Дарма, за да го прикани към мълчание и спря под отвора на кладенеца. Погледна нагоре, но тъмнината беше тъй непрогледна, че не можеше да различи каквото и да било. До слуха му обаче достигна тих шепот, сякаш няколко души разговаряха до парапета. „Ето ги!“ — каза си. — „Дръж се, Суйодхана!“ Но в същия миг ослепителна светлина освети пещерата и ТремалНаик има възможността да зърне, наведени над парапета, шест-седем индийци. Веднага насочи карабината си натам.

— Тук са, долу — каза нечий глас.

— Открих нашия човек — каза друг.

ТремалНаик натисна спусъка. Гърмежът бе съпроводен със страхотна глъчка. Над кладенеца нещо трясна и изведнъж всякакъв шум изчезна. ТремалНаик стреля едновременно с двата пистолета и гневно изруга.

Камамури и Ада тутакси пристигнаха.

— Ранен ли си, ТремалНаик? — попита момичето и хвана ръката му.

— Не, Ада, не съм — отвърна той, налагайки си да изглежда спокоен.

— А какъв беше онзи трясък?…

— Заприщиха отвора на кладенеца, но ще се измъкнем оттук, Ада, обещавам ти.

Запали факлата и отдалечи годеницата си, като я накара да седне върху парчето плат.

— Сигурно си изморена, опитай се да починеш, докато ние търсим изход. Докато сме около теб, не те заплашва никаква опасност.

ТремалНаик и махаратът се запътиха към стените и започнаха да ги оглеждат внимателно, с надежда да открият някой проход, през който да побягнат. Най-странното и необяснимо за тях беше глухия тътен, който се чуваше отвъд стената и малко преди бе накарал тигърът да изръмжи. Търсеха вече от половин час, почуквайки скалите с ножа или се опитваха да ги разклатят, когато усетиха, че температурата в пещерата стана много по-висока. ТремалНаик и махаратът се потяха като в пещ.

— Какво ли значи това? — попита гласно ловецът, явно обезпокоен.

Мина още половин час, през който температурата продължи да се покачва. Сякаш скалата излъчваше пламъци. Скоро горещината стана непоносима.

— Да ни изпекат ли искат? — попита на свой ред махаратът.

— Вече нищо не разбирам — отвърна ТремалНаик и свали наметката си.

— Но откъде иде тази топлина? Ако продължава така, ще ни опече живи.

— Да побързаме.

Продължиха издирванията, но обиколката на пещерата завърши без никакъв резултат. И все пак на едно място скалата кънтеше, като че ли е куха. Можеше да опитат да направят отвор с ножовете. Те бързо се върнаха при момичето, но то спеше. Посъветваха се как да постъпят и решиха да се захванат веднага на работа. Заудряха яростно с ножовете, но скоро трябваше да спрат. Горещината бе станала като във фурна и жаждата ги мъчеше ужасно. Потърсиха някоя локва, но не откриха и капчица вода. Обзе ги страх.