Малката стопанка на голямата къща
- Автор: Лондон Джек
- Язык: болгарский
- Переводчик: Нели Доспевска
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Малката стопанка на голямата къща». Краткое содержание книги:
— Тя беше канака.
— Царица при това — намеси се Дик. — Царица от древния род на туземните вождове. Била е царица на остров Хуа-хоа.
— Царската кръв ли й е помогнала да прояви по-голяма издръжливост от другите туземци? — запита Паола. — Или вие й помогнахте?
— Струва ми се по-скоро, че взаимно си помагахме към края — отвърна Греъм. — И двамата изгубвахме съзнание за по-кратко или по-дълго време. Ту тя, ту аз изпадахме в несвяст. Стигнахме сушата на залез — впрочем това беше непристъпна стена, о която се разбиваха крайбрежните вълни, високи чак до небето. Тя ме улови и впи нокти в мене под водата, за да ме свести. Видите ли, аз исках да се качим на брега, което щеше да бъде гибелно.
Тя ми даде да разбера, че знае къде се намира; че течението минава край брега в западна посока и че за два часа ще ни отнесе до едно място, където ще можем да излезем на суша. Кълна се, че почти през целите тези два часа аз или съм спал, или съм бил в безсъзнание; кълна се също, че когато от време на време идвах в съзнание и не чувах вече рева на крайбрежните вълни — и тя биваше в същото състояние. Тогава и аз на свой ред впивах нокти в нея и я разтърсвах, за да дойде на себе си. Изминаха още три часа и най-после се добрахме до пясъка. Заспахме на самото място, където се бяхме измъкнали от водата. На следното утро ни събудиха палещите слънчеви лъчи и ние припълзяхме под сянката на няколко диви бананови дръвчета, намерихме прясна вода и отново заспахме. Когато се събудих, беше нощ. Отново пих вода и спах до сутринта. Тя все още спеше, когато ни намериха група канаки, тръгнали на лов за диви кози от съседната долина.
— Бас държа, че щом сте оцелели, след като толкова канаки са се удавили, по-скоро вие сте помагали на нея, отколкото тя на вас — забеляза Дик.
— Сигурно навеки ви е останала благодарна — каза Паола, отправила поглед право в очите на Греъм. — Не ми казвайте, че не е била млада, красива, истинска златистомургава богиня.
— Майка й беше царицата на Хуа-хоа — отвърна Греъм. — Баща й беше английски благородник, учен-елинист. По това време те бяха вече умрели и царица беше самата Номаре. Тя наистина беше млада. И беше красива, по-красива от всяка друга жена в света. Благодарение на кожата на баща й нейната беше не златистокафява, а мургавозлатиста. Но, разбира се, вие сте чули тази история…
Той замлъкна и погледна въпросително Дик, който поклати глава.
Викове, крясъци и плясък на вода, които се чуха иззад група дървета, ги предупредиха, че са близо до плувния басейн.
— Ще трябва някога да ми доразкажете историята — заяви Паола.
— Дик я знае. Не разбирам защо не ви я е разказал. Тя сви рамене.
— Сигурно не е имал време или случай.
— Бога ми, тази история е разпространена навред — засмя се Греъм. — Трябва да знаете, че някога бях моргантичен — или как се нарича — цар на канибалските острови, или поне на един райски красив полинезийски остров. „Гдето моравите вълни се удрят в опаловия бряг под шепота на тропическата гора“ — затананика небрежно в заключение той и скочи от коня си.
— „И бялата нощна пеперуда трепка над заспиващата лоза, а пчелата над цъфналата детелина“ — поде тя друг стих от песента, когато Франт едва не впи зъби в крака й и тя го усмири с шпората, след което почака Дик да й помогне да слезе и да го завърже.
— Пури! И аз участвам! Няма да я уловите! — Извикаха Бърт Уейнрайт от високата четиридесет фута площадка за скачане във водата. — Почакайте! Идвам!
И той наистина отиде при тях, като се гмурна с почти професионално умение, което предизвика одобрителните ръкопляскания на девойките.
— Отличен скок, много майсторски — каза му Греъм, когато той излезе от басейна.
Бърт се опита да си даде вид, че е равнодушен към похвалите, но не успя и за да излезе от това положение, се впусна да говори за облога.
— Не знам какъв плувец сте, Греъм — рече той, — но поддържам Дик за пурите.
— И аз; и аз! — обадиха се в хор Ернестина, Лют и Рита.
— Бонбони, ръкавици, изобщо каквито дреболии решите да рискувате — добави Ернестина.
— Но и аз не знам постиженията на мисис Форест — запротестира Греъм, след като прие облога. — Все пак, ако в пет минути…
— Десет минути — каза Паола — и ще тръгнем от противоположните краища на басейна. Справедливи условия, нали? Щом ме докоснете, значи, сте ме уловили.
Греъм изгледа Паола с тайно възхищение. Тя беше облечена не в бялото копринено трико, което очевидно слагаше само в женско общество, а в кокетен модерен костюм за къпане в преливащи се синьозелени багри — почти като цвета на водата в басейна; къса поличка малко над коленете, чиято закръгленост му бе позната; дълги чорапи в тон с костюма и мънички пантофи, привързани с кръстосани панделки. На главата й имаше предизвикателна шапчица, тъй предизвикателна като самата Паола, когато настояваше за десет минути вместо за пет.